„Малкия Уолдър — помисли Теон. — Големия.“ Хвърли поглед към Роуан. „Шест са. Всяка може да го е направила.“ Но перачката усети погледа му и каза:
— Не сме ние.
— Тихо — предупреди я Абел.
Лорд Рамзи слезе от подиума при мъртвото момче. Баща му се вдигна по-бавно, светлоок, с изопнато лице, строг.
— Това вече е прекалено. — Гласът на Рууз Болтън отекна високо из залата. — Къде са намерили момчето?
— Под разрушената цитадела, милорд — отвърна Големия Уолдър. — Със старите водоливници. — Ръкавиците му бяха оцапани с кръвта на братовчеда му. — Казах му да не излиза сам, но той рече, че трябвало да се види с един, който му дължал сребро.
— Кой е? — изръмжа Рамзи. — Кажи ми името му. Посочи ми го, момче, и ще ти направя наметало от кожата му.
— Така и не каза, милорд. Само, че спечелил парите на зарове. — Момчето Фрей се поколеба. — Някои от мъжете на Бял пристан го научиха на заровете. Не мога да кажа кои, но те бяха.
— Милорд — прогърмя гласът на Хостийн Фрей. — Знам кой е направил това. Кой е убил момчето и всички останали. Не лично, не. Твърде дебел и страхлив е, за да убие сам. Но е по негова заповед. — Обърна се към Виман Мандърли. — Отричаш ли?
Лордът на Бял пристан отхапа половин наденица.
— Признавам… — избърса с ръкав мазното от устните си, — признавам, че малко знам за горкото момче. Скуайър на лорд Рамзи беше, нали така? На колко години беше младокът?
— На девет. Само на девет.
— Толкова млад — рече Виман Мандърли. — Но пък може да е било за добро. Ако не беше умрял, щеше да порасне и да стане Фрей.
Сир Хостийн натресе крака си в ръба на масата и я изрита в издутия корем на лорд Виман. Разхвърчаха се чаши и блюда, наденици се пръснаха навсякъде, а десетина от мъжете на Мандърли наскачаха от местата си с ругатни. Някои награбиха ножове, блюда и кани, всичко, което можеше да послужи за оръжие.
Сир Хостийн Фрей измъкна дългия си меч от ножницата и скочи към Виман Мандърли. Владетелят на Бял пристан се опита да се измъкне назад, но горницата на масата го беше приковала за стола. Мечът посече през три от четирите му гуши и плисна яркочервена кръв. Лейди Валда изпищя и се вкопчи в ръката на лорд съпруга си.
— Спрете! — изрева Рууз Болтън. — Спрете тази лудост.
Хората му се хвърлиха напред, докато тези на Мандърли прескачаха пейките, за да се доберат до Фрей. Един замахна към сир Хостийн с кама, но едрият рицар се завъртя и го посече в рамото. Лорд Виман се вдигна на крака и рухна. Старият лорд Локи викаше за майстер, докато Мандърли пляскаше на пода като пребит морж в разливащата се локва кръв. Около него кучетата се сбиха над надениците.
Четирийсет копиеносци на Дредфорт едва разтърваха биещите се и сложиха край на касапницата. На пода вече лежаха мъртви шестима мъже на Бял пристан и двама на Фрей. Още десетина бяха ранени, а един от Момчетата на Копелето, Лютън, издъхваше и ревеше за майка си, докато се опитваше да натика шепа хлъзгави черва през зейналата рана в корема си. Лорд Рамзи го усмири, като издърпа копие от ръцете на един от хората на Стоманените пищялки и го заби в гърдите му. Таванските греди още кънтяха от викове, молитви и проклятия, от цвиленето на ужасени коне и ръмженето на кучките на Рамзи. Уолтън Стоманените пищялки трябваше да изтропа десетина пъти с тъпия край на копието си по пода, докато залата затихне и се чуе гласът на Рууз Болтън.
— Виждам, че всички искате кръв — каза лордът на Дредфорт. Майстер Родри стоеше до него с гарван на рамото. Черните пера на птицата бяха лъскави като въглен на светлината на факлите. „Мокри са — осъзна Теон. — А негово благородие държи пергамент. Той също ще е мокър. Черни криле, черни слова.“ — Вместо да използвате мечовете си един срещу друг, може да ги пробвате срещу лорд Станис. — Лорд Болтън разви пергамента. — Войската му е на по-малко от три дни езда оттук, заровена в снега и гладуваща, а на мен поне ми омръзна да чакам благоволението му. Сир Хостийн, събере рицарите си при главната порта. Щом толкова сте зажаднели за бой, вие ще нанесете първия удар. Лорд Виман, вашите хора от Бял пристан да се строят при източната порта. Вие също ще тръгнете.
Мечът на Хостийн Фрей беше червен почти до дръжката. Капки кръв бяха опръскали лицето му като лунички. Той го отпусна и каза:
— Както заповяда милорд. Но след като ви донеса главата на Станис Баратеон, смятам да приключа с разфасоването на лорд Свинска мас.
Четирима рицари на Бял пристан се бяха стегнали в плътен кръг около лорд Виман, докато майстер Медрик се мъчеше да спре кървенето му.