— Ваше величество, чуйте как ви обичат!
„Не. Обичат смъртното си изкуство.“ Позволи си да седне, щом виковете започнаха да заглъхват. Ложата им беше в сянка, но главата й пулсираше.
— Джикуи, подсладена вода. Гърлото ми е пресъхнало.
— Краз ще има честта да нанесе първото убийство за деня — каза й Хиздар. — Никога не е имало по-добър борец.
— Белвас Силния беше по-добър — настоя Белвас Силния.
Краз беше мийрийнец от простолюдието — висок мъж с гъста късо подстригана тъмночервена коса. Противникът му беше копиеносец с абаносова кожа от Летните острови, чиито забивания задържаха Краз на разстояние в началото, но щом се шмугна покрай копието с късия си меч, остана грубо клане. Щом свърши, Краз изтръгна сърцето на черния мъж, вдигна го над главата си червено и мокро и отхапа от него.
— Краз вярва, че сърцата на храбри мъже го правят по-силен — каза Хиздар. Джикуи измърмори одобрително. Дани веднъж бе изяла сърце на жребец, за да даде сила на неродения й син… но това не беше спасило Рего, когато майги го уби в утробата й. „Три измени ще познаеш. Тя беше първата, Джора беше втората, Кафявия Бен Плум — третата.“ Беше ли приключила с предателствата?
— Ах — възкликна доволен Хиздар. — Ето го и Пъстрата котка. Виж как се движи, обич моя. Поема на два крака.
Противникът на живата поема беше висок колкото Гогор и широк колкото Белвас, но бавен. Биеха се само на шест стъпки от ложата на Дани, когато Пъстрата котка го посече. Мъжът рухна на колене, а Котката го натисна с крак в гърба, хвана го за главата и разпра гърлото му от ухо до ухо. Червените пясъци изпиха кръвта му, а вятърът — последните думи. Тълпата закрещя одобрително.
— Лош бой, добра смърт — каза Белвас Силния. — Белвас Силния мрази да крещят. — Беше довършил захаросаните скакалци. Оригна се и удари глътка вино.
Белокожи картци, чернокожи мъже от Летните острови, меднокожи дотраки, тироши със сини бради, Агнешки хора, Джогос Нхаи, мрачни браавоси, сиво-кафяви полухора от джунглите на Соторос — идваха от всички краища на света, за да умрат в Ямата на Дазнак.
— Този е много обещаващ, мила — каза Хиздар за един лисенски младеж с дълга коса, която пърхаше на вятъра… но противникът му сграбчи шепа от тази коса, извади момчето от равновесие и го изкорми. В смъртта си изглеждаше още по-млад, отколкото с меча в ръка.
— Момче — каза Дани. — Съвсем младо момче.
— Шестнайсетгодишен — настоя Хиздар. — Пораснал мъж, избрал доброволно да рискува живота си за злато и слава. Никакви деца не умират днес в Ямата на Дазнак, както моята сладка кралица повели в своята мъдрост.
„Друга малка победа. Сигурно не мога да направя поданиците си добри, но трябва поне да се опитам да ги направя по-малко лоши.“ Денерис искаше да забрани и двубои между жени, но Барсена Чернокосата възрази, че има правото да рискува живота си като всеки мъж. Кралицата искаше да забрани и „щуротиите“ — комични двубои, в които сакати, джуджета и старици се биеха със сатъри, факли и чукове (колкото по-нелепи бяха биещите си, толкова по-смешна се смяташе щуротията), но Хиздар заяви, че хората й щели да я заобичат повече, ако я видят, че се смее с тях, и настоя, че без тези игри сакатите, джуджетата и старите просяци ще гладуват. И Дани отстъпи.
Имаше обичай да се осъждат престъпници да се бият в ямите. Беше се съгласила, че тази практика може да се поднови, но само за определени престъпления.
— Убийци и изнасилвачи може да бъдат принудени да се бият, и всички, които държат на робството, но не крадци и длъжници.
Зверовете обаче все още бяха позволени. Дани видя как глутница от шест червени вълка се справи набързо със слон. После пуснаха бик срещу глиган в кървава битка, след която двете животни останаха разкъсани и издъхващи.
— Месото не се хаби — обясни Хиздар. — Касапите правят от труповете здравословна яхния за гладуващите. Всеки, който се представи при Портите на съдбата, може да получи купа.
— Добър закон — отвърна Дани. „Толкова добри закони имате.“ — Ще трябва да се погрижим тази традиция да продължи.
След боевете на животни последва имитация на сражение: шестима пешаци срещу шестима конници, първите въоръжени с щитове и дълги мечове, вторите с дотракски аракхи. Лъжерицарите бяха с ризници, а „дотраките“ бяха без броня. Отначало ездачите като че ли спечелиха предимство, след като прегазиха двама от противниците си и отсякоха ухото на трети, но след това оцелелите рицари започнаха да нападат конете и един по един конниците бяха свалени и избити, за огромно възмущение на Джикуи.