— Това не е истински халазар — заяви тя.
— Тези трупове не са предназначени за яхнията ви, надявам се — каза Дани, докато изнасяха убитите.
— Конете да — отвърна Хиздар. — Хората не.
— Конско месо и лук прави човек силен — каза Белвас Силния.
След сражението последва първата щуротия за деня, „рицарски турнир“ между джуджета, представен от един от юнкайските лордове, които Хиздар беше поканил на игрите. Едното яздеше куче, другото свиня. Дървената им броня беше прясно боядисана, тъй че едното носеше герба с елена на узурпатора Робърт Баратеон, а другото — златния лъв на дома Ланистър. Беше заради нея, явно. Лудориите им скоро разсмяха Белвас, но усмивката на Дани беше принудена. Когато джуджето в червено се катурна от седлото и хукна да гони прасето по пясъците, а другото на кучето препусна в галоп след него и го перна с дървения меч по задника, тя каза:
— Това е мило и глупаво, но…
— Имай търпение, моя мила — успокои я Хиздар. — Скоро ще пуснат лъвовете.
Денерис го погледна озадачено.
— Лъвове ли?
— Три. Джуджетата няма да ги очакват.
Тя се намръщи.
— Джуджетата имат дървени мечове. Дървена броня. Как ще се бият с лъвове?
— Лошо — отвърна Хиздар. — Макар че кой знае, може да ни изненадат. По-вероятно ще заврещят, ще побегнат и ще се опитат да се изкатерят от ямата. Точно това прави тази щуротия забавна.
Дани не остана доволна.
— Забранявам го.
— Мила кралице. Не искаш да разочароваш поданиците си, нали?
— Ти ми се закле, че борците ще са пораснали мъже, които доброволно са се съгласили да рискуват живота си за злато и чест. Тези джуджета не са се съгласили да се бият срещу лъвове е дървени мечове. Ще го спреш. Веднага.
Устата на краля се стегна. За миг на Дани й се стори, че видя гняв в кротките му очи.
— Както заповядаш. — Хиздар махна на надзирателя на бойната яма. — Никакви лъвове — каза му, след като мъжът дотича при тях с бич в ръката.
— Нито един ли, ваше величество? Какво му е забавното в това?
— Кралицата каза. Джуджетата не бива да пострадат.
— На тълпата няма да й хареса.
— Тогава доведи Барсена. Това трябва да ги усмири.
— Ваше величество знае най-добре. — Надзирателят плесна с бича и изрева заповеди. Изкараха джуджетата с прасето и кучето. Зрителите викаха неодобрително и ги замерваха с камъни и гнили плодове.
Надигна се рев, когато Барсена Чернокосата излезе на пясъците, гола, освен набедреника около слабините й и сандалите. Движеше се с убийственото изящество на пантера.
— Барсена е много обичана — каза Хиздар, докато ревът изпълваше ямата. — Най-храбрата жена, която съм виждал.
— Бой с момичета не е храбро — каза Белвас Силния. — Бой с Белвас Силния щеше да е храбро.
— Днес тя се бие с глиган — каза Хиздар.
„Е да — помисли Дани. — Защото не сте могли да намерите жена да се изправи срещу нея, колкото и пълна да е кесията.“
— И не с дървен меч, изглежда.
Глиганът беше огромен, с бивни колкото мъжка ръка до лакътя и малки очи, плувнали в ярост. Дани се зачуди дали глиганът, убил Робър Баратеон, е изглеждал толкова свиреп. „Ужасно същество и ужасна смърт.“ За миг едва не изпита съжаление за Узурпатора.
— Барсена е много бърза — обясни Резнак. — Ще танцува с глигана, ваше величество, и ще го кълца, щом мине покрай нея. Ще е окъпан в кръв, преди да падне, ще видите.
Започна точно както той каза. Глиганът нападаше, Барсена се завърташе настрани, оръжието й блясваше сребристо на слънцето.
— Трябва й копие — каза сир Баристан, след като Барсена избягна втората атака на звяра. — Така не се води бой с глиган. — Прозвуча като някое придирчиво и свадливо старче, точно както казваше Даарио.
Ножът на Барсена беше почервенял, но глиганът скоро спря. „По-умен е от бик — осъзна Дани. — Повече няма да нападне.“ Барсена също го осъзна. Извика и пристъпи към глигана, премяташе ножа от едната ръка в другата. Когато звярът отстъпи, тя изруга и посече към зурлата му, за да го предизвика… и успя. Този път отскокът й закъсня за миг и единият бивен разпра левия й крак от коляното до слабините.