— Не! — успя само да извика мъжът. Дрогон отпра ръката му от рамото и я захвърли настрани, както куче щеше да захвърли убит плъх.
— Убийте го — изрева с цяло гърло Хиздар зо Лорак на другите копиеносци. — Убийте този звяр!
Сир Баристан я хвана здраво.
— Не гледайте, ваше величество.
— Пусни ме!
Дани се изтръгна от хватката му. Светът сякаш забави ход, когато скочи през парапета. Затича по горещия пясък. Сир Баристан викаше след нея. Белвас Силния още повръщаше. Тя затича по-бързо.
Копиеносците също тичаха. Някои връхлитаха към дракона с копия в ръце. Други бягаха от него и хвърляха оръжията си. Героят се гърчеше върху пясъка, от рамото му бликаше яркочервена кръв. Копието му бе останало забито в гърба на Дрогон и се люшкаше при ударите на крилете му. От раната се вдигаше дим. Когато другите копия се приближиха, драконът блъвна огън и окъпа двама в черния пламък. Опашката му изплющя настрани, докопа промъкващия се зад него надзирател и му счупи гръбнака. Друг нападател замушка в муцуната му, но драконът го докопа и му разпра корема. Мийрийнците крещяха, кълняха и виеха. Дани чу как някой затупа след нея.
— Дрогон! — изкрещя тя. — Дрогон!
Главата му се обърна. От зъбите му изригна пушек. Кръвта му също димеше, щом капнеше на земята. Удари отново с криле и вдигна вихрушка от задушлив червен пясък. Дани се олюля в нажежения червен облак и се закашля. Той щракна със зъби към нея.
— Не! — успя само да извика. „Не, не мен, не ме ли познаваш?“ Черните зъби се затвориха на педя от лицето й. „Искаше да ми отхапе главата.“ Спъна се в трупа на надзирателя и падна на гръб.
Дрогон изрева. Вятър като от ковашка пещ я погълна. Дългият люспест драконов врат се изпъна към нея. Когато устата му се отвори, видя между черните му зъби парчета натрошена кост и овъглена плът. Очите му бяха разтопена лава. „Гледам в ада, но не смея да извърна очи. Ако побягна, ще ме изгори и ще ме погълне.“ Във Вестерос септоните говореха за седем ада и седем рая, но Седемте кралства и боговете им бяха далече. Ако умреше тук, щеше ли конният бог на дотраките да раздвои тревата и да я вземе в своя звезден халазар, за да може да язди по нощните земи до своето слънце и звезди? Или гневните богове на Гхиз щяха да пратят харпиите си, за да отвлекат душата й и да я подложат на вечно мъчение? Дрогон ревеше право в лицето й, дъхът му бе толкова горещ, че кожата й щеше да пламне. Вдясно от себе си чу как Баристан Селми извика:
— Мен! Мен опитай. Насам. Мен!
В разтопените червени ями на Дрогоновите очи Дани видя отражението си. Колко малка изглеждаше, колко слаба, крехка и уплашена. „Не мога да му позволя да види страха ми.“ Зашари в пясъка и пръстите й напипаха дръжката на камшика на надзирателя. Това й вдъхна кураж. Кожата беше топла като жива. Дрогон отново изрева, толкова силно, че тя едва не изтърва камшика. Зъбите му изтрещяха към нея.
Дани го шибна с камшика.
— Не! — изкрещя му и замахна, за да удари още веднъж с всичката сила, която имаше. Драконът дръпна главата си назад. — Не! — изкрещя тя отново. — НЕ! — Шиповете задраха в муцуната му. Дрогон се надигна и крилете му я загърнаха в сянката си. Дани замахна и изпердаши в люспестия му корем, още веднъж и още веднъж. Ръката й започна да изтръпва. Драконът изсъска и блъвна огън. Дани се гмурна под пламъците, заудря пак с камшика и завика: — Не, не, не. ДОЛУ! — Ревът, с който й отвърна, бе изпълнен със страх и гняв, и болка. Крилата му удариха веднъж, още веднъж…
… и се сгънаха. Драконът нададе последен съсък и се просна по корем. Черна кръв се изливаше от раната, където го беше пронизало копието, и димеше, щом капнеше на опърлените пясъци. „Той е огън, превърнат в плът — каза си тя. — Като мен.“
Денерис Таргариен скочи на драконовия гръб, сграбчи с две ръце копието и го изтръгна. Върхът бе почти разтопен, желязото — нажежено до червено. Захвърли го настрани. Въздухът беше забулен от пясък. Дани не можеше да вижда, не можеше да диша, не можеше да мисли. Черните криле изтрещяха като гръм и изведнъж червените пясъци запропадаха под нея.
Замаяна, Дани затвори очи. Когато ги отвори отново, зърна мийрийнците под себе си през пелена от сълзи и прах — изливаха се нагоре по стъпалата и вън на улиците.