— Торег е добре дошъл за нея — каза той. — Аз дадох клетва.
— Тя няма да има нищо против. Нали, момиче?
Вал потупа дългия костен нож на бедрото си.
— Лорд Врана е добре дошъл да се прокрадне в леглото ми която нощ посмее. Като го скопя, спазването на тия клетви ще му е много по-лесно.
— Ха! — изсмя се Тормунд. — Чу ли това, Торег? Стой далече от тая. Имам си една дъщеря, не ми трябва друга. — Дивашкият главатар поклати глава и се шмугна в палатката си.
Докато Джон чешеше Дух зад ухото, Торег доведе коня на Вал. Все още яздеше гарона, който й беше дал Мъли, когато тръгна от Вала, рунтавото късокрако животно с едното сляпо око. Когато го обърна, попита:
— Как е малкото чудовище?
— Два пъти по-голямо, отколкото когато ни остави, и три пъти по-шумно. Когато поиска цица, сигурно го чуват как реве чак в Източен страж. — Джон се качи на коня си.
Вал подкара до него.
— Е… доведох ти Тормунд. Сега какво? Трябва ли да се върна в килията си?
— Старата ти килия е заета. Кралица Селайз взе Кралската кула за себе си. Помниш ли Кулата на Хардин?
— Оная, дето изглежда сякаш всеки момент ще рухне?
— Изглежда така от сто години. Наредих да приготвят горния й етаж за теб. Ще е по-широко, отколкото в Кралската кула, макар че може да не е толкова удобно. Никой не я е наричал Палатът на Хардин.
— Винаги бих избрала свободата пред удобството.
— Свобода в замъка ще имаш, но колкото и да съжалявам, трябва да останеш пленница. Мога обаче да обещая, че няма да ти досаждат нежелани гости. Мои хора пазят Кулата на Хардин, не на кралицата. А Вун Вун спи в преддверието.
— Великан за защитник? Дори Дала не може да се похвали с това.
Диваците на Тормунд ги гледаха, докато минаваха. Надничаха от палатки и навеси под голите дървета. На всеки мъж на възраст за бой Джон видя по три жени и толкова деца, мършави същества с хлътнали бузи и ококорени очи. Когато Манс Райдър ги беше повел към Вала, караха големи стада овце, кози и прасета, но единствените животни, които се виждаха сега, бяха мамути. Ако не беше свирепостта на гигантските зверове, те също щяха да са изклани, Джон не се съмняваше в това. Много месо имаше по кокалите на мамут.
Видя и признаци на болест. Това го притесни. Ако хората на Тормунд гладуваха и боледуваха, как ли щяха да са хилядите, тръгнали след Майка Къртица към Хардхоум? „Котър Пайк скоро трябва да стигне до тях. Ако ветровете са били милостиви, флотата му може вече да пътува обратно към Източен страж с толкова от свободния народ, колкото са могли да натъпчат.“
— Как се оправи с Тормунд? — попита Вал.
— Попитай ме след година. По-трудната част все още ме очаква. Тази, в която убеждавам моите да изядат яденето, което им сготвих. Боя се, че на никого няма да му хареса.
— Нека ти помогна.
— Вече ми помогна. Доведе Тормунд.
— Мога да направя повече.
„Защо не? — помисли Джон. — Всички са убедени, че тя е принцеса.“ Имаше благородна осанка и яздеше все едно се е родила на конски гръб. „Принцеса воин — каза си, — не някое изтънчено създание, което седи в кула, реши косата си и чака някой рицар да я спаси.“
— Трябва да уведомя кралицата за това споразумение. Бих те поканил да дойдеш да се срещнете, стига да намериш воля и да коленичиш пред нея. — Никак нямаше да е добре да обидят кралицата още преди да си е отворил устата.
— Може ли да се смея, когато коленича?
— Не може. Това не е игра. Река от кръв тече между народите ни, стара, дълбока и червена. Станис Баратеон е един от малкото, които благоволяват да пуснат диваци в кралството. Трябва ми подкрепата на кралицата за това, което направих.
Закачливата усмивка на Вал угасна.
— Имаш думата ми, лорд Сняг. Ще бъда подобаваща дивашка принцеса за кралицата ти.
„Не е моя кралица — можеше да й отвърне. — Честно казано, нямам търпение да си замине. А ако боговете са добри, ще вземе и Мелисандра със себе си.“
Останалата част от деня яздеха мълчаливо. Дух подтичваше по петите им. Гарванът на Мормон ги последва чак до портата, после изхвърча нагоре, докато слизаха от конете. Коня тръгна напред с горяща главня да освети пътя им през тунела.
При портата южно от Вала ги чакаше малка тълпа черни братя. Ълмър от Кралски лес беше сред тях. Излезе напред и заговори от името на всички:
— Ако благоволи милорд, момчетата се чудеха. Мир ли ще е, милорд? Или кръв и желязо?