Но Върховният врабец не беше приключил с нея.
— Тези грехове са обичайни — заговори той. — Порочността на вдовиците е добре известна, а всички жени са развратни в сърцето си, склонни са да прибягват към хитрини и да съблазняват с красотата си, за да наложат волята си над мъжете. Тук няма измяна, стига да не сте се отклонявали от брачното ложе, докато негово величество крал Робърт все още беше жив.
— Никога — прошепна тя разтреперана. — Никога, кълна се.
Той все едно не я чу.
— Има други обвинения срещу ваша милост. Много по-тежки престъпления от простите прелюбодеяния. Признавате, че сир Озни Черното котле ви е бил любовник, а сир Озни твърди, че е удушил моя предшественик по ваша повеля. Освен това твърди, че е лъжесвидетелствал против кралица Марджери и братовчедите й с приказки за разврат, прелюбодеяние и върховна измяна, отново по ваше искане.
— Не — отвърна Церсей. — Не е вярно. Обичам Марджери като родна дъщеря. А за другото… оплаках се от Върховния септон, признавам. Беше човек на Тирион, слаб и покварен, петно върху нашата свята вяра. Ваша висша святост го знае не по-зле от мен. Възможно е Озни да е помислил, че смъртта му би ме удовлетворила. Ако е така, имам известна вина… но убийство? Не. За това съм невинна. Отведете ме в септата, ще застана пред съдния престол на Отеца и ще се закълна, че това е самата истина.
— Като му дойде времето. Обвинена сте също така в заговор за убийството на собствения ви лорд съпруг, нашия покоен възлюбен крал Робърт, първи с това име.
„Лансел“, помисли Церсей.
— Робърт беше убит от глиган. Да не би да казват вече, че съм и превъплъщенка? Варг? И за убийството на Джофри ли съм обвинена, на милия ми син, на първородния ми?
— Не. Само за съпруга ви. Отричате ли го?
— Отричам. Да. Пред богове и хора, отричам го.
Той кимна.
— Последното и най-тежко обвинение. Някои твърдят, че децата ви не са от крал Робърт, че са незаконородени и заченати в инцест и прелюбодейство.
— Станис твърди това — отвърна веднага Церсей. — Лъжа, пълна, явна лъжа. Станис иска Железния трон, но му пречат децата на брат му, тъй че трябва на всяка цена да твърди, че не са на брат му. Онова мръсно писмо… троха истина няма в него. Отричам го.
Върховният септон опря ръце на масата и се изправи.
— Добре. Лорд Станис се отвърна от истината на Седемте, за да се преклони пред един червен демон, и лъжливата му вяра няма място в Седемте кралства.
Прозвуча почти успокоително. Церсей кимна.
— Все пак — продължи негова висша святост — тези обвинения са ужасни и кралството трябва да научи истината за тях. Ако ваша милост е казала истината, един процес несъмнено ще докаже невинността ви.
„Процес все пак значи.“
— Аз признах…
— … определени грехове, да. Други отричате. Процесът ще отдели истините от лъжите. Ще помоля Седемте да опростят греховете, които изповядахте, и ще се моля да бъдете призната за невинна по другите обвинения.
Церсей бавно се изправи.
— Прекланям се пред мъдростта на ваша висша святост, но ако бих могла да помоля за капчица от милостта на Майката, аз… от толкова дълго време не съм виждала сина си, моля ви…
Очите на стареца бяха като късчета кремък.
— Не би било уместно да се позволи да сте близо до краля, докато не бъдете пречистена от всички свои пороци. Но вие направихте първата си стъпка по пътя към праведността и в светлината на това ще ви разреша други посетители. По един всеки ден.
Кралицата заплака отново. Този път сълзите бяха искрени.
— Много сте добър. Благодаря ви.
— Майката е милостива. На нея трябва да благодарите.
Моел и Сколера чакаха да я отведат обратно в килията й на кулата. Унела тръгна зад тях.
— Всички се молехме за ваша милост — каза септа Моел, докато се изкачваха по стълбището.
— Да — отзова се септа Сколера, — и би трябвало сега да се чувствате много по-леко, пречистена и невинна като девица в утрото на венчилото й.
„Чуках се с Джайм в утрото на венчилото ми“, помисли Церсей.
— Да — отвърна им, — чувствам се преродена, все едно забрала гнойна рана е пробита и най-сетне мога да започна да се изцерявам. Бих могла почти да полетя.