Представи си колко сладко щеше да е да шибне с лакът септа Сколера в лицето и да я отпрати надолу по витото стълбище. Ако боговете бяха добри, сбръчканата стара путка можеше да се блъсне в септа Унела и да отнесе и нея със себе си.
— Добре е, че ви виждаме отново да се усмихвате — каза Сколера.
— Негова висша святост каза, че мога да имам посетители.
— Да — потвърди септа Унела. — Ако ваша милост ни каже кои лица желае да види, ще ги известим.
„Джайм, искам Джайм.“ Но ако близнакът й беше в града, защо не беше дошъл при нея? Може би щеше да е по-разумно да изчака за Джайм, докато добие по-добра представа какво става извън стените на Великата септа на Белор.
— Чичо ми — каза тя. — Сир Кеван, братът на баща ми. Той в града ли е?
— Да — отвърна септа Унела. — Лорд-регентът пребивава в Червената цитадела. Ще го известим веднага.
— Благодаря ви. — „Лорд-регент значи?“ Не можеше да се преструва на изненадана.
Оказа се, че едно смирено и разкаяно сърце носи и други облаги освен пречистването на душата от грях. Тази нощ кралицата бе преместена в по-голяма килия два етажа по-надолу, с прозорец, от който можеше да гледа навън, и с топли меки одеяла. А когато дойде време за вечеря, вместо клисав хляб и овесена каша й донесоха печено петле, купа зеленчукова супа, поръсена с натрошени орехи, и пюре от картофи и репички, плувнали в масло. Тази нощ се пъхна в леглото с пълен стомах за първи път, откакто я бяха задържали, и спа през всичките тъмни часове на нощта необезпокоявано.
На заранта, с изгрева на слънцето, дойде и чичо й.
Церсей все още закусваше, когато вратата се отвори широко и сир Кеван влезе.
— Оставете ни сами — каза на тъмничарките й.
Септа Унела подбра Сколера и Моел и затвори вратата зад тях. Кралицата стана.
Сир Кеван изглеждаше по-стар от последния път, когато го беше видяла. Беше едър мъж, широк в раменете и кръста, с късо подрязана руса брада по линията на масивната челюст и къса руса коса над широкото чело. Тежкото вълнено наметало, боядисано в тъмночервено, беше затегнато на лявото му рамо със златна торква с формата на лъвска глава.
— Благодаря ти, че дойде — каза кралицата.
Чичо й се намръщи.
— Седни. Има неща, които на всяка цена трябва да ти кажа…
Тя не искаше да седи.
— Още си ми сърдит. Чувам го в гласа ти. Прости ми, чичо. Сгреших, като хвърлих виното си по теб, но…
— Смяташ, че съм се засегнал от една чаша вино? Лансел е мой син, Церсей. Твой племенник. Ако съм ти ядосан, това е причината. Трябваше да се грижиш за него, да го наставляваш, да му намериш подходящо момиче за добро семейство. А ти…
— Знам. Знам. — „Лансел ме искаше повече, отколкото аз него. Още ме желае, обзалагам се.“ — Бях сама, слаба. Моля те. Чичо. О, чичо. Толкова е хубаво, че виждам лицето ти, милото ти, мило лице. Направих грешни неща, знам, но не бих могла да понеса да ме мразиш. — Прегърна го нежно и го целуна по бузата. — Прости ми. Прости ми.
Сир Кеван изтърпя прегръдката й няколко мига, преди да вдигне ръце, за да й отвърне вяло и непохватно.
— Стига. — Гласът му все още беше сдържан и хладен. — Простено ти е. Сега седни. Имам да ти съобщя някои тежки неща, Церсей.
Думите му я уплашиха.
— Да не би нещо да е сполетяло Томен? Моля те, не. Толкова се страхувам за сина си. Никой не иска да ми каже нищо. Моля те, кажи ми, че Томен е добре.
— Негово величество е добре. Често пита за теб. — Сир Кеван сложи ръце на раменете й, за да я задържи по-далече.
— Джайм значи? Джайм ли?
— Не. Джайм все още е някъде в Речните земи.
— Някъде? — Не й прозвуча добре.
— Завзе Речен пад и прие капитулацията на лорд Блекууд — каза чичо й. — Но на връщане от Речен пад е изоставил свитата си и е тръгнал с една жена.
— Жена? — Церсей го зяпна неразбиращо. — Каква жена? Защо? Къде са отишли?
— Никой не знае. Не сме получавали повече вест от него. Жената може би ще се окаже дъщерята на Вечерна звезда, лейди Бриен.
„Тя.“ Кралицата помнеше Девата на Тарт, грамадно грозно тромаво същество, което се обличаше в мъжка ризница. „Джайм никога не би ме изоставил заради такова женище. Гарванът ми изобщо не е стигнал до него, иначе щеше да е дошъл.“
— Получихме сведения за наемници, дебаркиращи по цялото южно крайбрежие — говореше сир Кеван. — Тарт, Каменни стъпала, нос Гняв… много бих искал да разбера откъде е намерил Станис пари, за да наеме свободна дружина. Нямам нужната сила, за да се справя с тях, не и тук. Мейс Тирел има, но отказва да се размърда, докато не се реши проблемът с дъщеря му.