„Един палач ще реши проблема с Марджери много бързо.“ Церсей не даваше пукната пара за Станис и наемниците му. „Другите да го вземат и него, и Тирел. Нека се избият едни други, за кралството ще е по-добре.“
— Моля те, чичо, изведи ме оттук.
— Как? С въоръжена сила? — Сир Кеван се намръщи, отиде до прозореца и се загледа навън. — Ще трябва да превърна това свято място в кланица. А и нямам толкова хора. Най-добрата част от силите ни бяха при Речен пад с брат ти. Нямах време да събера нова войска. — Обърна се към нея. — Говорих с негова висша святост. Няма да те освободи, докато не бъдат изкупени греховете ти.
— Изповядах се.
— Изкупени, казах. Пред града. Едно минаване…
— Не. — Знаеше какво се кани да каже чичо й и не искаше да го чуе. — Никога. Кажи му го, ако говориш отново с него. Аз съм кралица, не пристанищна курва.
— Няма да пострадаш. Никой няма да те докосне…
— Не — заяви тя, този път по-твърдо. — По-скоро ще умра.
Сир Кеван не се трогна.
— Ако това е желанието ти, може скоро да се сбъдне. Негова висша святост е решил да бъдеш съдена за кралеубийство, богоубийство, кръвосмешение и върховна измяна.
— Богоубийство? — Едва не се изсмя. — Кога пък успях да убия и бог?
— Върховният септон говори за Седемте тук на земята. Удариш ли по него, удряш по самите богове. — Вдигна ръка, преди да е възразила. — Няма полза да говорим за тези неща. Не тук. Мястото за всичко това е на процеса. — Огледа килията. Изражението му говореше много.
„Някой подслушва.“ Дори тук не биваше да говори свободно. Церсей си пое дъх.
— Кой ще ме съди?
— Вярата. Освен ако не настояваш за съд с двубой. В такъв случай трябва да посочиш за свой поборник рицар от Кралската гвардия. Какъвто и да е изходът, управлението ти е приключило. Аз ще служа като регент на Томен, докато навърши пълнолетие. Мейс Тирел е назначен за Ръка на краля. Великият майстер Пицел и сир Харис Суифт ще продължат както преди, но Пакстър Редвин вече е лорд-адмирал, а Рандил Тарли прие длъжността на кралски съдия.
„Знаменосци на Тирел, и двамата.“ Цялата власт на кралството бе връчена на враговете й, родствениците на кралица Марджери.
— Марджери също е обвинена. Както и братовчедите й. Как така врабците освободиха нея, но не и мен?
— Рандил Тарли настоя. Той първи стигна до Кралски чертог, когато се разрази тази буря, и доведе армията си. Момичетата Тирел също ще бъдат съдени, но обвинението срещу тях е слабо, както признава негова висша святост. Всички мъже, посочени като любовници на кралицата, са отхвърлили обвинението или са се отметнали, освен сакатия ти певец, който, изглежда, не е с всичкия си. Тъй че Върховният септон предаде момичетата под охраната на Тарли, а лорд Рандил даде свята клетва да ги представи на съд, когато дойде времето.
— А обвинителите й — попита кралицата. — Тях кой ги държи?
— Озни Черното котле и Синия бард са тук, под септата. Близнаците Редвин бяха признати за невинни, а Хамиш Арфиста умря. Останалите са в тъмниците под Червената цитадела, под опеката на твоя човек Кибърн.
„Кибърн“, помисли Церсей. Това беше добре. Поне една сламка, за която да се хване. Лорд Кибърн ги държеше, а лорд Кибърн можеше да прави удивителни неща. „И ужасни. Може да прави и ужасни неща.“
— Има и още, по-лошо. Ще седнеш ли?
— Да седна? — Церсей поклати глава. Какво можеше да е по-лошо? Щяха да я съдят за върховна измяна, докато малката кралица и братовчедите й отлетят, свободни като птици. — Кажи ми. Какво е станало?
— Мирцела. Имаме лоши новини от Дорн.
— Тирион — каза тя без колебание. Тирион беше пратил малкото й момиче в Дорн, а Церсей бе изпратила сир Бейлон Суан да я върне. Всички дорнци бяха змии, а Мартел бяха най-лошите. Червената пепелянка дори се беше опитал да защити Дяволчето, беше стигнал на косъм до победата и щеше да позволи джуджето да избегне вината за убийството на Джофри. — Той е, бил е в Дорн през цялото време и сега държи дъщеря ми.
Сир Кеван отново се намръщи.
— Мирцела е била нападната от дорнския рицар Джеролд Дейн. Жива е, но е пострадала. Посякъл я е в лицето и тя… съжалявам… загубила е едно ухо.