— Ухо! — Церсей го зяпна потресена. „Тя е още дете, скъпата ми принцеса. И беше толкова хубава.“ — Отрязал й е ухото?! А принц Доран и дорнските му рицари, те къде са били? Не са могли да защитят малкото ми момиче? Къде е бил Арис Оукхарт?
— Убит е, докато я е защитавал. Дейн го посякъл, казват.
Мечът на Утрото беше Дейн, спомни си кралицата, но той отдавна беше мъртъв. Кой беше този сир Джеролд и защо е искал да навреди на дъщеря й? Не виждаше никакъв смисъл в това, освен ако…
— Тирион загуби половината си нос в битката на Черната вода. Посичане в лицето й, отрязване на ухо… Мръсните пръстчета на Дяволчето са замесени във всичко това.
— Принц Доран не казва нищо за брат ти. А Бейлон Суан пише, че Мирцела приписва всичко на този Джеролд Дейн. Тъмната звезда го наричат.
Тя се изсмя горчиво.
— Както и да го наричат, той е маша на брат ми. Тирион има приятели сред дорнците. Дяволчето е замислял това през цялото време. Тирион сгоди Мирцела за принц Тристейн. Сега разбирам защо.
— Виждаш Тирион във всяка сянка.
— Той е твар на сенките. Той уби Джофри. Той уби татко. Мислиш ли, че би спрял дотук? Боях се, че Дяволчето все още е в Кралски чертог и крои да навреди на Томен, но явно е отишъл в Дорн, за да убие първо Мирцела. — Церсей закрачи нервно из килията. — Трябва да съм с Томен. Тези рицари на Кралската гвардия са безполезни като цици на броня. — Обърна се рязко към чичо си. — Сир Арис е убит, казваш.
— От ръцете на този мъж, Тъмната звезда, да.
— Мъртъв, той е мъртъв, сигурен ли си?
— Така ни се казва.
— В такъв случай в Кралската гвардия има свободно място. Трябва да се попълни веднага. Томен трябва да бъде защитен.
— Лорд Тарли съставя списък на достойни рицари, за да го обмисли брат ти, но докато Джайм се върне…
— Кралят също може да даде бял плащ. Томен е добро момче. Кажи му кого да назове и той ще го назове.
— И кого би искала да назове?
Нямаше готов отговор. „Моят поборник ще се нуждае от ново име, както и от ново лице.“
— Кибърн ще знае. Довери му се в това. Двамата с теб може да имаме разногласия, чичо, но заради общата ни кръв и любовта, която храниш към баща ми, заради Томен и заради горката му осакатена сестра, направи каквото те моля. Иди при лорд Кибърн от мое име, занеси му бял плащ и му кажи, че времето е дошло.
Гвардията на кралицата
— Вие сте човек на кралицата — каза Резнак мо Резнак. — Кралят желае да има своя лична охрана, докато провежда дворцовия съвет.
„Все още съм човек на кралицата. Днес, утре, винаги, до последния си дъх — или нейния.“ Баристан Селми отказваше да повярва, че Денерис Таргариен е мъртва.
Може би затова го отстраняваха. „Един по един Хиздар отстранява всички.“ Белвас Силния се задържаше на прага на смъртта в храма под грижите на Сините грации… макар че Селми подозираше, че те довършват онова, което бяха започнали подсладените скакалци. Неопетнените се бяха оттеглили в казармите си. Джого, Даарио Наарис, адмирал Гролео и Хиро от Неопетнените оставаха заложници при юнкайците. Аго и Ракаро, и останалите от халазара на кралицата бяха изпратени отвъд реката, за да търсят изгубената си кралица. Дори Мисандей беше сменена: кралят не смяташе за уместно да използва за свой глашатай едно дете, при това бивша наатийска робиня. „А сега и мен.“
Някога щеше да приеме това отстраняване като накърняване на честта му. Но това беше във Вестерос. В гнездото на усойници, каквото бе Мийрийн, честта изглеждаше нещо толкова глупаво, колкото шутовско наметало. А и недоверието беше взаимно. Хиздар зо Лорак можеше да е консортът на кралицата, но никога нямаше да бъде неговият крал.
— Щом негова милост желае да ме отстрани от двора…
— Негово сияние — поправи го сенешалът. — Не, не, погрешно ме разбрахте. Негово величество ще приеме делегация от Юнкай, за да обсъдят изтеглянето на войските им. Може да поискат… ъъ… обезщетение за онези, чийто живот бе погубен от драконовия гняв. Деликатна ситуация. Кралят смята, че ще е по-добре да видят мийрийнски крал на трона, защитен от мийрийнски воини. Несъмнено можете да разберете това, сир.
„Разбирам повече, отколкото си мислиш.“
— Може ли да знам кои мъже е избрал негова милост да го защитават?
Резнак мо Резнак му отвърна с мазната си усмивка.