— О, познавам го. С Плум играхме пет игри на киваси. Кафявия Бен е хитър, упорит, не е глупав… но е предпазлив. Обича да оставя противника си да поема рискове, докато той седи и държи опциите си отворени, реагира на битката, както се оформи.
— Битка ли? Каква битка? — възкликна Пени. — Трябва да се върнем. На господаря му трябва чиста вода. Ако се забавим, ще ни набият с камшици. А и Хубавка и Хрус са там.
— Сладкиши ще се погрижи за тях — излъга Тирион. По-вероятно Белега и приятелите му скоро щяха да пируват със свински бут и вкусна яхния с кучешко, но нямаше нужда Пени да чува това. — Дойка е мъртъв, а Йезан умира. Може да се стъмни, преди някой да се сети, че липсваме. Никога няма да имаме по-добър шанс.
— Не! Знаеш какво правят, когато роби се опитат да избягат. Знаеш го. Моля те. Никога няма да ни позволят да напуснем лагера.
— Не сме напуснали лагера. — Тирион вдигна ведрата и тръгна отривисто, без да поглежда назад. Мормон закрачи до него. След малко чу забързаните стъпки на Пени зад себе си, надолу по пясъчния склон към кръга опърпани палатки.
Първият пазач ги спря щом наближиха коневръзите — мършав копиеносец, чиято кестенява брада го издаваше като тирошец.
— Кои сте вие? И какво носите в тия ведра?
— Вода — каза Тирион. — Ако благоволиш.
— Бира щеше да ми хареса повече. — Връх на копие го бодна в гърба — втори пазач, излязъл зад тях. По гласа му Тирион позна, че е от Кралски чертог. „Боклук от квартала на Бълхите.“ — Загубил ли си се, джудже? — попита пазачът.
— Дойдохме да се включим в дружината ви.
Пени изтърва едното ведро и половината вода се изля.
— Достатъчно глупаци имаме в тая дружина. За какво ни са трима повече? — Тирошецът перна нашийника на Тирион с върха на копието и златното звънче дрънна. — Избягал роб виждам. Трима избягали роби. Чий е нашийникът?
— На Жълтия кит. — Трети мъж, привлечен от гласовете им — мършав обрасъл с четина тип с почервенели от ръждивец зъби. „Сержант“, разбра Тирион след като другите двама отстъпиха пред него. Имаше желязна кука на мястото на дясната ръка. „По-злата копелдашка сянка на Брон, или аз съм Белор Възлюбения.“ — Това са джуджетата, които Бен се опита да купи — каза сержантът на двамата копиеносци, присвил очи. — Но големият… я по-добре го вземете и него. И тримата.
Тирошецът махна с копието. Тирион тръгна напред. Другият наемник — младок, почти момче още, с мъх по бузите и коса с цвят на мръсна слама — опипа Пени и се изсмя:
— Оо, моето има цици! — Бръкна под туниката й да се увери.
— По-добре я вдигни — сопна му се сержантът.
Младокът вдигна Пени и я метна на рамо. Тирион закрачи бързо, колкото позволяваха късите му крака. Знаеше къде отиват: голямата палатка от другата страна на огнената яма, с боядисаните й платнени стени, напукани и избелели от годините слънце и дъжд. Няколко наемници се обърнаха да ги погледат, а една лагерна курва се изкикоти, но никой не ги спря.
В палатката завариха походни столчета и маса на дървено магаре, пирамида от копия и алебарди, под, застлан с опърпани пъстри килими, и трима офицери. Единият беше тънък и изящен, с остра брада, дълъг разбойнически меч и розов жакет. Другият беше пълен и плешив, с петна от мастило по пръстите и перо в ръката.
Третият бе този, когото търсеше. Тирион се поклони.
— Капитане.
— Хванахме ги да се промъкват в лагера. — Младокът пусна Пени на килима.
— Бегълци — заяви тирошецът. — С ведра.
— Ведра ли? — учуди се Кафявия Бен Плум. И след като никой не обясни, рече: — Връщайте се на постовете, момчета. И нито дума за това, на никого. — След като излязоха, се усмихна на Тирион. — За игра на киваси ли дойде, Йоло?
— Ако искаш. Обичам да те побеждавам. Чувам, че два пъти си обръщал плаща, Плум. Много си падам по такива.
Кафявия Бен се усмихна, но очите му останаха студени. Гледаше Тирион, както човек може да гледа говореща змия.
— Защо си тук?
— За да сбъдна мечтите ти. Опита се да ни купиш на търга. После се опита да ни спечелиш на киваси. Дори докато имах нос, не бях толкова чаровен, че да събуждам такава страст… освен у един, който случайно знаеше истинската ми цена. Е, тука съм, може да ме вземеш. Хайде, бъди приятел, повикай си ковача да ни махне тия нашийници. Омръзна ми да звънкам, като ходя.