— Не искам да си имам неприятности с благородния ви господар.
— Йезан си има по-неотложни грижи от трима липсващи роби. Язди бялата кобила. Защо ще ни търсят тук? Имаш достатъчно мечове да спреш всеки, който дойде да души насам. Малък риск за голяма печалба.
Франтът с розовия жакет изсъска:
— Донесли са ни болестта. Тук, в палатките ни. — Обърна се към Бен Плум. — Да му отрежа ли главата, капитане? Другото можем да хвърлим в клозетната яма. — Извади тънкия разбойнически меч с украсената със скъпоценни камъни дръжка.
— По-внимателно с главата ми — каза Тирион. — Няма да е добре да се цапате с кръвта ми. Кръвта разнася болестта. И ще е добре да ни изварите дрехите, или да ги изгорите.
— Мисля да ги изгоря, докато са на вас, Йоло.
— Това не е името ми. Но ти го знаеш. Знаеше го от първия път, когато ме видя.
— Може би.
— Аз също те познавам добре, милорд — рече Тирион. — По-малко червен и повече кафяв си от Плум у дома, но освен ако името ти не лъже, си западняк, по кръв, ако не по рождение. Домът Плум е васален на Скалата на Кастърли, а случайно знам малко история. Клонът ти е изникнал от един скалист нос отвъд Тясното море, несъмнено. Бас слагам, че си по-малък син на Визерис Плум. Драконите на кралицата те харесваха, нали?
Това сякаш развесели наемника.
— Кой ти го каза?
— Никой. Повечето приказки, които чува човек за дракони, са храна за глупци. Говорещи дракони, дракони, пазещи злато и скъпоценни камъни, дракони с четири крака и кореми колкото слон, дракони, които си играят на гатанки със сфинксове — глупости. Но в старите книги има и истини. Знам не само, че драконите на кралицата са те харесвали, но и защо.
— Майка ми казваше, че баща ми имал капка драконова кръв.
— Две капки. Или това, или кур, дълъг шест стъпки. Знаеш ли я тая приказка? Аз я знам. Значи, ти си умен Плум и знаеш, че тая моя глава струва лордска титла… във Вестерос, на половин свят оттук. Докато я занесеш там, ще останат само кокал и личинки. Милата ми сестра ще отрече, че главата е моя, и няма да ти даде обещаната награда. Знаеш как е с кралиците. Лъжливи путки, до една, а Церсей е най-лошата.
Кафявия Бен се почеса по брадата.
— Мога да те занеса жив и мърдащ. Или да ти топна главата в гърне и да я осоля.
— Или да играеш с мен. Това е най-мъдрият ход. — Тирион се ухили. — Родих се втори син. Тази дружина ми е съдбата.
— Вторите синове не са място за шутове — каза презрително розовото конте. — Бойци ни трябват.
— Доведох ви един. — Тирион врътна палец към Мормон.
— Това същество? — Контето се изсмя. — Грозна гад, но белезите не правят човек Втори син.
Тирион завъртя очи.
— Лорд Плум, кои са тия двама ваши приятели? Розовият е досаден.
Контето изкриви устни, а типът с перото се изсмя на нахалството му. Но Джора Мормон им каза имената:
— Мастилницата е ковчежникът на дружината. Паунът нарича себе си Каспорио Милостивия, но Каспорио Ебливия ще му приляга повече. Гадна твар.
Подутото лице на Мормон може да беше неузнаваемо, но гласът му не се беше променил. Каспорио го изгледа стъписан, а очите на Плум се присвиха насмешливо.
— Джора Мормон? Ти ли си това? Не си толкова горд, колкото когато офейка. Трябва ли все още да те наричаме сир?
Подутите устни на сир Джора се извиха в грозна усмивка.
— Дай ми меч и можеш да ме наричаш както щеш, Бен.
Каспорио отстъпи назад.
— Ти… тя те изгони…
— Върнах се. Наречи ме глупак.
„Влюбен глупак.“ Тирион се покашля.
— Може да си говорите за старото време след това… след като дообясня защо главата ми е по-ценна за вас на раменете ми. Ще разбереш, лорд Плум, че мога да бъда много щедър към приятелите си. Ако се съмняваш, питай Брон. Питай Шага, син на Долф. Питай Тимет, син на Тимет.
— И кои ще да са те? — попита Мастилницата.
— Добри мъже, които ми врекоха мечовете си и спечелиха много от тази служба. — Сви рамене. — О, добре, за „добрите“ излъгах. Кръвожадни копелета са, като вас тук.
— Може би — рече Кафявия Бен. — Или просто си измисли имената току-що. Шага ли каза? Женско име ли е това?
— Циците му са доста големи. Следващия път като се срещнем, ще надникна под бричовете му да се уверя. Киваси ли е онова там? Дайте я насам и да я изиграем тази игра. Но първо чаша вино, моля. Гърлото ми е сухо като стара кост, а виждам, че имаме да си кажем много неща.