— Три принцеси, всяка по-хубава от другата — каза на баща им. — Ще се погрижа да ги представят на кралицата. — Селайз Баратеон щеше да ги приеме по-добре, отколкото Вал, подозираше Джон. Бяха по-млади и много по-кротки. „Много мили на вид, макар че баща им е глупак.“
Хоуд Скитника се закле над меча си, най-нащърбеното и очукано парче желязо, което Джон беше виждал. Девин Тюленовите кожи му подари шапка от тюленова кожа, Харл Ловеца — наниз от мечи нокти. Вещицата воин Морна смъкна маската си от язово дърво колкото да целуне ръката му в ръкавицата и се закле да бъде негов мъж или жена, както предпочете.
И още, и още, и още.
Докато минаваха, всеки воин смъкваше съкровищата си и ги хвърляше в една от колите при портата. Кехлибарени висулки, златни торкви, ками със скъпоценни камъни, сребърни токи, гривни, пръстени, чаши ниело и златни бокали, бойни рогове и рогове за пиене, гребен от зелен нефрит, огърлица от речни бисери… всичко претеглено и записано от Боуен Марш. Един мъж предаде ризница от сребърни люспи, явно направена за някой велик лорд. Друг връчи счупен меч с три сапфира на дръжката.
Имаше и по-чудновати неща: играчка мамут, направена от косми на истински мамут, фалос от мамутска кост, шлем от глава на еднорог, със самия рог. Джон Сняг представа нямаше колко храна могат да купят тези неща в Свободните градове.
След конниците преминаха мъжете на Замръзналия бряг. Дузина от големите им костени колесници минаха покрай Джон, дрънчаха като Дрънчащата ризница. Половината се търкаляха както преди; на други бяха заменили колелетата с плазове. Плъзгаха се гладко по снежните преспи, докато тези с колелата засядаха и затъваха.
Кучетата, теглещи колесниците, бяха страховити зверове, големи колкото вълчища. Жените бяха облечени в тюленови кожи, някои с бебета на гърди. По-големите деца ситнеха зад майките си и поглеждаха Джон с очи, тъмни и корави като камъните, които стискаха. Някои от мъжете носеха еленови рога на шапките си, а други — бивни от моржове. Двата вида не се обичаха помежду си, разбра той скоро. Накрая минаха няколко мършави северни елена, а големите кучета ръмжаха по петите на изоставащите.
— Внимавай с тази сган, Джон Сняг — предупреди го Тормунд. — Див народ са. Мъжете са лоши, жените още повече. — Откачи мях от седлото си и го предложи на Джон. — Дръж. Така може би няма да ти изглеждат толкова страшни. И ще те стопли за нощта. Не, задръж го, за тебе е. Пий.
Медовината беше толкова силна, че очите на Джон се насълзиха и жилки огън полазиха в гърдите му.
— Добър човек си, Тормунд. Като за дивак.
— По-добър от повечето, може би. Не толкова като някои.
Диваците се точеха и точеха, докато слънцето пълзеше по светлосиньото небе. Малко преди обед движението спря, когато една волска кола задръсти завой в тунела. Джон Сняг отиде да види лично. Колата се беше заклещила здраво. Мъжете зад нея се заканваха да я насекат на трески и да заколят вола на място, а коларят и близките му се кълняха, че ще ги избият, ако опитат. С помощта на Тормунд и сина му Торег Джон успя да задържи диваците да не стигнат до кръвопролитие, но им отне близо час, докато отворят отново пътя.
— Трябва ти по-голяма порта — рече недоволно Тормунд и погледна кисело към небето, където се бяха събрали няколко облака. — Адски бавно е така. Все едно да смучеш Млечната вода с тръстика. Ха. Де да имах Рога на Джорамун. Щях да го надуя хубаво и да прегазим през отломките.
— Мелисандра изгори Рога на Джорамун.
— Тъй ли? — Тормунд се плесна по бедрото и се разсмя гръмко. — Изгорила е оня хубав голям рог, да. Проклет грях според мен. На хиляда години беше. Намерихме го в гроба на един великан и никой от нас не беше виждал толкова голям рог. Сигурно затова на Манс му хрумна да ти каже, че е на Джорамун. Искаше да ви накара враните да си мислите, че е по силите му да ви духне проклетия Вал. Но така и не намерихме истинския рог, колкото и да копахме. Ако бяхме, всеки коленичещ във вашите Седем кралства щеше да има бучки лед да си охлажда виното цяло лято.
Джон се обърна намръщен в седлото си. „И наду Джорамун Рога на Зимата, и вдигна великаните от земята.“ Онзи огромен рог с обков от старо злато, изписано с древни руни… излъгал ли го беше Манс Райдър, или Тормунд лъжеше сега? „Ако рогът на Манс беше фалшификат, къде е истинският?“