— Торег — обясни Тормунд. — Изгаря мъртвите. Винаги има някои, които лягат да спят и не се събуждат. Намираш ги в шатрите им, които имат шатри, свити на кълбо и замръзнали. Торег си знае работата.
Потокът бе изтънял на вадичка, когато Торег излезе от гората. С него яздеха десетина воини, въоръжени с копия и мечове.
— Ариергардът ми — каза Тормунд със зъбата усмивка. — Вие враните имате обходни патрули. Ние също. Оставих ги в лагера в случай, че ни нападнат преди всички да са излезли.
— Най-добрите ти мъже.
— Или най-лошите ми. Всеки от тях е убивал врана.
След ездачите се появи пешак, някакъв грамаден звяр тичаше по петите му. Беше глиган, чудовищен глиган, два пъти по-голям от Дух, покрит с груба черна козина, с бивни дълги колкото мъжка ръка. Джон никога не беше виждал толкова грамаден глиган, нито толкова грозен. Мъжът до него също не беше красавец: изгърбен, с тъмно набръчкано чело, със сплескан нос, провиснали челюсти с тъмна четина по тях и малки черни сближени очи.
— Борок. — Тормунд извърна глава и плю.
— Превъплъщенец. — Не беше въпрос. Някак си го знаеше.
Дух извърна глава. Падащият сняг беше прикрил миризмата на глигана, но белият вълк я надуши. Запристъпва пред Джон, оголил зъби в мълчаливо ръмжене.
— Не — спря го Джон. — Дух, долу. Стой. Стой!
— Глигани и вълци — рече Тормунд. — Най-добре ще е да държиш звяра си заключен през нощта. Ще се погрижа Борок да направи същото с прасето си. — Погледна към помръкващото небе. — Тия бяха последните, и крайно време беше. Цяла нощ ще вали, усещам го. Време е да видя какво е от другата страна на всичкия този лед.
— Тръгвай — подкани го Джон. — Аз ще мина последен. Ще се видим на пира.
— Пир? Ха! Ей тая дума обичам да я чувам. — Дивакът обърна коня си към Вала и го плесна по задницата. Торег и ездачите го последваха: при портата слязоха и поведоха конете за юздите. Боуен Марш се задържа, докато стюардите му изтеглят последните коли в тунела. Само Джон Сняг и охраната му бяха останали.
Превъплъщенецът спря на десетина крачки от тях. Чудовището му зари калта и задуши. Лек сняг беше покрил черния му извит гръб. Глиганът изгрухтя, наведе глава и за миг Джон си помисли, че се кани да нападне. Мъжете от двете му страни снишиха копията си.
— Брат — каза Борок.
— По-добре влизай. След малко ще затворим портата.
— Направете го — каза Борок. — Затворете я хубаво и здраво. Те идат, врано. — Усмихна се с най-грозната усмивка, която Джон беше виждал, и се запъти към портата. Глиганът тръгна след него. Падащият сняг скри следите им.
— Е, и това свърши — каза Рори, след като се скриха.
„Не е — помисли Джон Сняг. — Тепърва започва.“
Боуен Марш го чакаше южно от Вала с табличка, изписана с числа.
— Три хиляди сто и деветнайсет диваци минаха днес през портата — каза лорд-стюардът. — Шейсет от заложниците ви бяха пратени в Източен страж и Сенчестата кула, след като ги нахраниха. Ед Толет откара шест фургона с жени за Дългата могила. Другите остават с нас.
— Не за дълго — увери го Джон. — Тормунд смята да отведе хората си в Дъбов щит след ден-два. Останалите ще ги последват, след като решим къде да ги сложим.
— Както кажете, лорд Сняг. — Думите прозвучаха сковано. Тонът намекваше, че Боуен Марш знае къде той би ги сложил.
Замъкът, в който Джон се върна, бе много по-различен от онова, което беше оставил заранта. Откакто го знаеше, Черен замък беше място на безмълвие и сенки, където жалък отряд мъже в черно се движеха като призраци сред развалините на крепост, приютявала някога десет пъти повече от тях. Всичко това се беше променило. Сега светеха светлини от прозорци, в които Джон Сняг никога не беше виждал светлини. Странни гласове отекваха из дворовете, а свободният народ щъкаше по заледените пътеки, познавали години наред само черни ботуши. Пред старите Бараки на Флинт се натъкна на десетина мъже, които се замерваха със сняг. „Играят си — изуми се Джон. — Пораснали мъже си играят като деца, замерват се със снежни топки като Бран и Аря някога, и Роб и мен преди тях.“
Но старата оръжейна на Донал Ноя все още беше тъмна и тиха, а стаите на Джон в дъното на студената ковачница — още по-тъмни. Но щом смъкна наметалото си, Данел надникна през открехнатата врата да съобщи, че Клидас е донесъл съобщение.
— Да дойде. — Джон запали вощеница от жарта в мангала и три свещи от вощеницата.