Мисълта го порази като плесник през лицето. Куентин бе отраснал в дворцовите среди на Дорн. Коварства и отрови не му бяха чужди. А и принц Левин не беше единственият му чичо. „Роднина е на Червената пепелянка.“ Денерис беше взела друг за консорт, но ако Хиздар умреше, щеше да е свободна да се омъжи отново. „Възможно ли е Бръснатото теме да е сгрешил? Кой може да каже, че скакалците бяха за Денерис? Беше кралската ложа. А ако той е бил набелязаната жертва?“ Смъртта на Хиздар щеше да разбие крехкия мир. Синовете на Харпията щяха да подновят убийствата си, а юнкайците — войната. За Денерис нямаше да остане по-добър избор от Куентин и брачния договор с него.
Сир Баристан още се бореше с това подозрение, когато чу тропота на тежки ботуши, изкачващи се по стръмните каменни стъпала в дъното на залата. Юнкайците бяха дошли. Трима Мъдри господари водеха процесията от Жълтия град, всеки със своя въоръжена свита. Един от търговците на роби носеше кестеняв токар със златни ресни, друг — токар на ивици морскосиньо и оранжево, трети — гръдна броня с еротични сцени, изработени с гагат, нефрит и перли. Наемническият капитан Кървавата брада ги придружаваше с кожена торба, метната на рамо, и с убийствено зла усмивка на лицето.
„Не Дрипавия принц — забеляза Селми. — Не Кафявия Бен Плум.“ Сир Баристан изгледа хладно Кървавата брада. „Дай ми най-малкия повод да потанцувам с теб и ще видим кой ще се смее накрая.“
Резнак мо Резнак се запровира напред през множеството.
— Мъдри господари, за нас е висока чест. Негово сияние крал Хиздар приветства с добре дошли своите приятели от Юнкай. Разбираме, че…
— Разбирате това. — Кървавата брада извади от торбата си отсечена глава и я хвърли в краката на сенешала.
Резнак писна уплашено и отскочи. Главата се затъркаля по пурпурния мраморен под, като оставяше кървава диря, и спря под драконовия трон на крал Хиздар. Бронзовите зверове снишиха копията си. Гогор Великана пристъпи тежко и застана пред кралския трон, а Пъстрата котка и Краз се озоваха от двете му страни в плътна стена.
Кървавата брада се изсмя.
— Той е мъртъв. Не хапе.
Плахо, много плахо, сенешалът се доближи до главата и деликатно я вдигна за косата.
— Адмирал Гролео.
Сир Баристан хвърли поглед към трона. Беше служил на толкова много крале, че неволно си представи как те щяха да реагират на подобно предизвикателство. Ерис щеше да се дръпне назад с ужас, сигурно щеше да се убоде на шиповете на Железния трон, а след това щеше да кресне на охраната си да насекат юнкайците на парчета. Робърт щеше да изреве за чука си и да плати на Кървавата брада на място в натура. Дори Джеерис, смятан за слаб от мнозина, щеше да заповяда да арестуват Кървавата брада и юнкайските търговци на роби.
Хиздар седеше замръзнал и вкаменен. Резнак постави главата на сатенена възглавничка в краката на краля и се дръпна боязливо назад, изкривил уста в превзета гримаса на отвращение. Сир Баристан можеше да надуши тежкия парфюм на сенешала от няколко крачки разстояние.
Мъртвият беше зяпнал с укор нагоре. Брадата му бе кафява от засъхналата кръв, но струйка червено все още течеше от отсечения врат. Личеше, че е трябвало повече от един удар, за да се отдели главата от тялото му. В дъното на залата молители започнаха да се измъкват навън. Един от Бронзовите зверове дръпна лъскавата си маска на ястреб и повърна закуската си.
Баристан Селми неведнъж беше виждал отсечени глави. Но тази… беше прекосил половината свят със стария мореплавател, от Пентос до Карт и обратно до Ащапор. „Гролео беше добър човек. Не заслужаваше такъв край. Искаше само да се върне у дома.“ Рицарят зачака напрегнато.
— Това — най-сетне проговори кралят, — това не е… възмутени сме, това… какво трябва да означава това… това…
Търговецът на роби с кестенявия токар извади свитък пергамент.
— Удостоен съм с честта да поднеса това послание от съвета на господарите. — Разгъна свитъка. — В него пише: „Седем влязоха в Мийрийн, за да подпишат мирните условия и да гледат празничните игри в Ямата на Дазнак. В гаранция за тяхната сигурност ни бяха предадени седем заложници. Жълтият град скърби за своя благороден син Юрказ зо Юнзак, който загина жестоко като гост на Мийрийн. Кръвта трябва да се плати с кръв.“