Гролео имаше жена в Пентос. Деца, внуци. „Защо точно той, от всички заложници?“ Джого, Хиро и Даарио Наарис командваха бойци, но Гролео беше адмирал без флота. „Жребий ли са теглили, или са решили, че Гролео е най-малко ценният за нас, най-малко вероятно ще е смъртта му да провокира отплата“, запита се рицарят… но да се постави въпросът беше по-лесно, отколкото да му се отговори. „Нямам опит в разплитането на такива възли.“
— Ваша милост — извика сир Баристан. — Ако благоволите да напомня, благородният Юрказ загина при трагично стечение на обстоятелства. Спъна се на стъпалата, докато се опитваше да избяга от дракона, и беше стъпкан от собствените си роби и свита. Или сърцето му се е пръснало от страх. Беше стар.
— Кой там си позволява да говори без кралско разрешение? — запита юнкайският лорд с пъстрия токар, дребен мъж с безволева брадичка и зъби, твърде големи за устата му. Приличаше на заек. — Длъжни ли са лордовете на Юнкай да търпят брътвежите на стражи? — Тръсна възмутен перлите по ресните на токара си.
Хиздар зо Лорак сякаш не можеше да откъсне очи от отрязаната глава. Едва след като Резнак прошепна нещо, най-после се овладя.
— Юрказ зо Юнзак беше върховният ви главнокомандващ. Кой от вас говори сега от името на Юнкай?
— Всички — заяви заекът. — Съветът на господарите.
Крал Хиздар намери малко твърдост в себе си.
— Тогава всички носите отговорността за това нарушаване на мира ни.
Отговори юнкаецът с бронята.
— Мирът не е бил нарушаван. Кръвта се заплаща с кръв, животът — с живот. За да покажем своята благонамереност, ви връщаме трима от заложниците. — Железните редици зад него се раздвоиха. Изкараха напред трима мийрийнци, вкопчили ръце в токарите си — две жени и един мъж.
— Сестро — каза сковано Хиздар зо Лорак. — Братовчеди. — Махна към кървавата глава. — Махнете това от очите ми.
— Адмиралът беше човек на морето — напомни му сир Баристан. — Ваше величество навярно би могъл да помоли юнкайците да ни върнат тялото му, за да можем да го погребем под вълните?
Лордът със заешките зъби махна с ръка.
— Ако пожелае ваше сиятелство, това ще стане. В знак на уважението ни.
Резнак мо Резнак се покашля шумно.
— Моля да не прозвучи като обида, но ми се струва, че нейно величество кралица Денерис ви даде… ъъ… седем заложници. Другите трима…
— Другите ще останат наши гости — заяви юнкайският лорд с бронята. — Докато драконите не бъдат унищожени.
В залата се възцари тишина. Последваха тих ропот и мърморене, изшепнати проклятия и нашепнати молитви. Стършелите се размърдваха в гнездото си.
— Драконите… — почна крал Хиздар.
— … са чудовища, както всички хора видяха в Ямата на Дазнак. Никакъв истински мир не е възможен, докато са живи.
Резнак отговори:
— Нейно величество кралица Денерис е Майка на драконите. Само тя може да…
Кървавата брада го прекъсна рязко:
— Нея я няма. Изгорена и погълната. Бурени растат от разбития й череп.
Думите бяха посрещнати с рев. Някои викаха и ругаеха. Други тропаха с крака и свиреха одобрително. Бронзовите зверове трябваше да заудрят с копията по пода, докато залата отново утихне.
Сир Баристан не откъсваше очи от Кървавата брада. „Дойде, за да оплячкоса града, а мирът на Хиздар го лиши от плячката. Готов е на всичко, за да предизвика кръвопролитие.“
Хиздар зо Лорак се надигна бавно от драконовия си трон.
— Трябва да го обсъдя със съвета си. Аудиенцията приключи.
— Всички на колене пред негово великолепие Хиздар зо Лорак, четиринайсети с това благородно име, крал на Мийрийн, потомък на Гхиз, октарх на Старата империя, господар на Скаазадан, консорт на Дракони и Кръв на Харпията — изрева херолдът. Бронзовите зверове се стекоха между колоните, строиха се в плътна редица и бавно настъпиха в крак, подкарвайки молителите извън залата.
На дорнците не се налагаше да ходят много далече. Както се полагаше на ранга и положението му, Куентин Мартел бе настанен във великата пирамида, два етажа по-долу — представително жилище с няколко стаи, със свой клозет и тераса с висок парапет. Навярно затова принцът и спътниците му се задържаха, изчаквайки тълпата да оредее, преди да тръгнат към стълбището.