Куентин седна. „Една погрешна дума и ще се стигне до кръв за миг.“
— Моля да ни простите за измамата. Единствените кораби, плаващи към Робския залив, бяха тези, които наехте да ви докарат за войната.
Дрипавия принц сви рамене.
— Всеки обърни-плащ си има оправдание. Не сте първите, които ми заклехте мечовете си, взехте ми парите и избягахте. Всички имат причини. „Малкият ми син е болен“ или „жена ми ми слага рога“, или „другите мъже ме накараха да им смуча патките“. Такова чаровно момче беше последният, но не го извиних за дезертьорството. Друг един ми каза, че храната ни била толкова лоша, че трябвало да избяга, за да не се разболее, тъй че заповядах да му отрежат стъпалото, опекох го и му го дадох да го изяде. После го направих лагерен готвач. Храната ни се подобри забележително, а когато договорът му приключи, подписа друг. Ти обаче… няколко от най-добрите ми хора са заключени в тъмниците на кралицата заради лъжливия ти език, а се съмнявам, че дори можеш да готвиш.
— Аз съм принц на Дорн — каза Куентин. — Имах дълг към баща си и към народа ми. Имаше таен брачен договор.
— Чух. И когато сребърната кралица видя парчето ти пергамент, падна в ръцете ти, нали?
— Не — рече Хубавата Мерис.
— Не? О, спомням си. Младоженката ти отлетя на дракон. Е, като се върне, сигурен съм, че ще ни покани на сватбената церемония. Мъжете от дружината ми ще пият с удоволствие за твое щастие, а аз обичам вестероските сватби. Частта с отвеждането на булката в брачното ложе особено, само че… а, чакай… — Обърна се към Дензо Д’хан. — Дензо, не ми ли каза, че драконовата кралица се е омъжила за някакъв гхискарец?
— Мийрийнски благородник. Богат.
Дрипавия принц отново се обърна към Куентин.
— Възможно ли е да е вярно това? Със сигурност не. А брачният ти договор?
— Тя му се изсмя — каза Хубавата Мерис.
„Изобщо не се смя.“ Другите мийрийнци можеше да са видели в него един забавен особняк, като изгнаника от Летните острови, когото крал Робърт държеше в Кралски чертог, но кралицата винаги му говореше вежливо.
— Много късно дойдохме — отвърна Куентин.
— Жалко, че не дезертирахте от мен по-рано. — Дрипавия принц отпи от виното. — Значи… няма сватба за принц Жабок. Затова ли се върна при мен на скок-подскок? Да не би трите ми храбри дорнски момчета да са решили да уважат договорите си?
— Не.
— Колко жалко.
— Юрказ зо Юнзак умря.
— Стара новина. Видях го как умря. Горкият, видя дракон и се препъна, докато се опитваше да избяга. После хиляда от най-близките му приятели го стъпкаха. Не се съмнявам, че Жълтият град е окъпан в сълзи. Искаш да вдигна тост в негова памет ли?
— Не. Юнкайците избраха ли нов командир?
— Съветът на господарите не можаха да се разберат. Йезан зо Кагаз получи най-голяма подкрепа, но той също умря. Мъдрите господари се редуват във върховното командване. Днес водачът ни е тоя, дето братята ти по оръжие нарекоха Пияния завоевател. Утре ще е лорд Треперещи бузи.
— Заека — каза Мерис. — Треперещи бузи беше вчера.
— Поправям се, миличко. Юнкайските ни приятели бяха така добри да ни осигурят график. Трябва да се постарая да го изуча прилежно.
— Юрказ зо Юнзак беше човекът, който ви нае.
— Подписа договора ни от името на града. Нищо повече.
— Мийрийн и Юнкай сключиха мир. Обсадата ще се вдигне, армиите ще се разпуснат. Няма да има никакво сражение, никакво клане, никакъв град няма да се плячкосва.
— Животът е пълен с разочарования.
— Колко дълго ще искат юнкайците да плащат заплатите на четири свободни дружини според теб?
Дрипавия принц пак отпи от виното.
— Неприятен въпрос. Но такъв е животът на нас, мъжете от свободните дружини. Свършва една война, друга започва. За щастие винаги някой се бие с някого някъде. Може би тук. Докато си седим тук и пием, Кървавата брада подтиква юнкайските ни приятели да поднесат на крал Хиздар нова глава. Освободени и търговци на роби си гледат накриво вратовете и точат ножовете си, Синовете на Харпията заговорничат в пирамидите си, бялата кобила гази по роб и по господар, приятелите ни от Жълтия град заничат към морето, а някъде из Тревното море дракон гризе нежната плът на Денерис Таргариен. Кой управлява Мийрийн тази нощ? Кой ще го управлява утре? — Пентошецът сви рамене. — В едно съм сигурен. Някой ще има нужда от мечовете ни.