— Аз се нуждая от тези мечове. Дорн ще ви наеме.
Дрипавия принц се обърна към Хубавата Мерис.
— Не му липсва наглост на тоя Жабок, а? Трябва ли да му напомня? Скъпи ми принце, с последния договор, който подписахме, ти си изтри хубавото розово задниче.
— Ще удвоя това, което ви плащат юнкайците.
— И плащаш в злато при подписване на договора ни, така ли?
— Ще ти платя една част щом стигнем във Волантис, останалото — когато се върна в Слънчево копие. Взехме злато с нас, когато отплавахме, но щеше да е трудно да го скрием, след като се записахме в дружината, тъй че го оставихме по банките. Мога да ти покажа документи.
— Аха. Документи. Но ще ни се плати двойно.
— Двойно повече документи — каза Хубавата Мерис.
— Останалото ще получите в Дорн — настоя Куентин. — Баща ми е човек на честта. Ако аз подпечатам договор, ще изпълни условията му. Имаш думата ми за това.
Дрипавия принц довърши виното си, обърна чашата и я постави между двамата.
— Тъй. Да видим дали разбирам добре. Доказан лъжец и клетвопрестъпник иска да сключи договор с нас и плаща с обещания. И за какви услуги, питам се? Може би моите Брулени от вятъра трябва да размажат юнкайците и да превземат Жълтия град? Да съкрушат дотракски халазар на полето? Да те придружат до вкъщи при баща ти? Ще бъдеш ли доволен, ако ти доставим кралица Денерис в леглото, мокра и жадна за ласката ти? Кажи ми истината, принц Жабок. Какво точно би искал от мен и хората ми?
— Трябва ми помощта ви да откраднем дракон.
Убиеца на трупове се изкиска. Хубавата Мерис изви устна в нещо като усмивка. Дензо Д’хан подсвирна.
Дрипавия принц само се отпусна на столчето и рече:
— Двойно не стига за дракони, принцче. Дори една жаба би трябвало да знае това. Драконите вървят скъпо. Хора, които плащат с обещания, би трябвало поне да имат благоразумието да обещаят повече.
— Ако искаш да утроя…
— Това, което искам, е Пентос — каза Дрипавия принц.
Прероденият грифон
Първо пусна стрелците си.
Балак Черния командваше хиляда лъка. На младини Джон Конингтън беше споделял пренебрежението на повечето рицари към стрелци с лъкове, но по време на изгнанието си беше помъдрял. По свой начин стрелата беше толкова смъртоносна, колкото меча, тъй че през дългото пътуване беше настоял Хари Стрикланд Бездомника да разбие командата на Балак на десет отряда от по сто души и да постави всеки отряд на различен кораб.
Шест от тези кораби се бяха задържали заедно достатъчно дълго, за да доставят пътниците си на бреговете на нос Гняв (другите четири се бавеха, но рано или късно щяха да се появят, уверяваха ги волантинците, но според Гриф също толкова вероятно беше да са се изгубили или да са пристанали другаде), при което дружината оставаше с шестстотин лъка. В случая двеста се оказаха достатъчно.
— Ще се опитат да пратят гарвани — каза на Балак Черния. — Наблюдавай майстерската кула. Тук. — Посочи на картата, която бе надраскал в калта в лагера им. — Сваляте всяка птица, която напусне замъка.
— Ще стане — отвърна мъжът от Летните острови.
Една трета от хората на Балак използваха арбалети, друга трета — двойно извитите лъкове от рог и жила на Изтока. По-добри от тях бяха големите дълги лъкове от тис, донесени от стрелци с вестероска кръв, а най-добри от всички бяха големите лъкове от златно сърце, ценени от самия Балак Черния и неговите мъже от Летните острови. Само лък от драконова кост можеше да мята по-далече от лъка, направен от златно сърце. Какъвто и лък да носеха, всички мъже на Балак бяха с остър поглед, опитни ветерани, доказали годността си в сто битки, набези и престрелки. Отново го доказаха и при Грифонов полог.
Замъкът се издигаше на нос Гняв на висок зъбер от червен камък, обкръжен от три страни от бурните води на залива Коработрошача. Единственият достъп към него бе защитен от укрепена порта, зад която се изпъваше дългият гол хребет, който Конингтън наричаха Гърлото на грифона. Да проникнеш със сила през Гърлото можеше да се окаже кървава работа, тъй като хребетът излагаше нападателите на копията, камъните и стрелите на бранителите в двете кръгли кули встрани от главната порта на замъка. А стигнеха ли до тези порти, мъжете вътре можеха да излеят врящо масло върху главите им. Гриф очакваше да загуби сто мъже, навярно и повече.