Карстарк не беше истински лорд, както бяха обяснили на Аша, а само кастелан на Кархолд, докато истинският лорд оставаше в плен на Ланистърите. Мършав и изгърбен, с лявото рамо с една педя по-високо от дясното, той имаше хилав врат, присвити сиви очи и пожълтели зъби. Само няколко бели косъма по главата го деляха от пълната плешивина; раздвоената му брада беше колкото бяла, толкова и сива, но винаги чорлава. Според Аша в усмивките му имаше нещо кисело. Но ако приказките бяха верни, тъкмо Карстарк щяха да държат Зимен хребет, стига да го вземеха. Някъде в далечното минало домът Карстарк беше изникнал от дома Старк, а лорд Арнолф бе един от първите знаменосци на Едард Старк, взели страната на Станис.
Доколкото Аша знаеше, боговете на Карстарк бяха старите богове на Севера, богове общи за тях и Вул, Норей, Флинт и другите планински кланове. Зачуди се дали лорд Арнолф е дошъл да гледа изгарянето по покана на краля, за да види лично могъществото на червения бог.
При появата на Станис двама от вързаните на пилоните започнаха да молят за милост. Кралят ги изслуша мълчаливо, стиснал зъби. След това каза на Годри Фаринг:
— Може да започнете.
Великаноубиеца вдигна високо ръце.
— Господарю на Светлината, чуй ни.
— Господарю на Светлината, защити ни — запяха хората на кралицата, — че нощта е тъмна и пълна с ужаси.
Сир Годри вдигна глава към помръкващото небе.
— Благодарим ти за слънцето, което ни топли, и те молим да ни го върнеш, о, господи, та да огрее пътя ни към твоите врагове. — Снежинките се топяха по лицето му. — Благодарим ти за звездите, що ни гледат нощем отгоре, и те молим да разкъсаш това було, що ги скрива, та да ликуваме отново под техния взор.
— Господарю на Светлината, защити ни — молеха се хората на кралицата — и прогони надалече този жесток мрак.
Сир Корлис Пени пристъпи напред, стиснал запалена факла с две ръце. Разлюля я в кръг над главата си, та пламъците да се разгорят. Един от пленниците започна да хленчи.
— Р’хлор — зареди с напевен глас сир Годри, — даваме ти сега четирима зли мъже. С радостни и верни сърца, отдаваме ги на твоите пречистващи огньове, за да бъде изгорен мракът от душите им. Нека изсъхне и почернее омърсената им плът, та дано духовете им се издигнат свободни и чисти, и се възнесат в светлината. Приеми тяхната кръв, о, господи, и стопи ледените вериги, оковали слугите ти. Чуй болката им и дай сила на мечовете ни, за да могат да пролеят кръвта на враговете ти. Приеми това жертвоприношение и ни покажи пътя към Зимен хребет, за да можем да унищожим неверниците.
— Господарю на Светлината, приеми тази жертва — отекнаха сто гласа. Сир Корлис запали първата клада с факлата, а след това я натика в дървата в основата на втората. Вдигнаха се струйки дим. Пленниците закашляха. Появиха се първите пламъци, свенливи като девици, заподскачаха и затанцуваха от цепеница към крак. След няколко мига двата пилона бяха погълнати от огъня.
— Беше умрял! — закрещя плачещото момче, докато пламъците ближеха краката му. — Намерихме го мъртъв… моля ви… бяхме гладни… — Огънят стигна до топките му. Когато пламнаха космите около члена му, молбите му се сляха в един дълъг безсловесен писък.
Аша Грейджой усети вкуса на жлъчка в гърлото си. На Железните острови беше виждала как жреци от народа й прерязват гърлата на роби и дават телата им на морето в почит към Удавения бог. Колкото и жестоко да беше, това тук бе много по-жестоко.
„Затвори си очите — каза си. — Запуши си ушите. Обърни се. Не си длъжна да гледаш това.“ Хората на кралицата пееха пеан във възхвала на червения Р’хлор, но не можеше да чуе думите над писъците. Горещината на пламъците биеше в лицето й, но въпреки това тя трепереше. Въздухът се изпълни с пушек и воня на изгоряла плът; едно от телата все още се гърчеше в нажежените до червено вериги, стегнали го към пилона.
След малко и последният писък секна.
Безмълвен, крал Станис се обърна и тръгна към самотата на кулата си. „При сигналния си огън, да търси отговори в пламъците.“ Арнолф Карстарк закуца след него, но сир Ричард Хорп го хвана под мишницата и го поведе към дългата къща. Зрителите започнаха да се разпръскват, всеки към своя си огън и жалката си вечеря.
Клейтън Съгс се присламчи до нея.