Но Джоф бе заповядал да отсекат главата на Старк, а лорд Слинт и сир Илин Пейн побързаха да се подчинят. „Беше точно тук“, спомни си кралицата, взряна в лобното място. Джанос Слинт беше вдигнал главата на Нед Старк за косата и кръвта на живота му потече надолу по стъпалата, а след това връщане вече нямаше.
Спомените изглеждаха толкова далечни. Джофри беше мъртъв, както и всички синове на Старк. Дори баща й беше загинал. А ето, че тя стоеше отново на стъпалата на Великата септа, само че този път тълпата беше зяпнала нея, а не Едард Старк.
Широкият мраморен площад долу беше претъпкан като в деня, когато бе умрял Старк. Накъдето и да погледнеше, виждаше очи. В тълпата сякаш имаше равен брой мъже и жени. Някои държаха деца на раменете си. Просяци и крадци, кръчмари и търговци, кожари, коняри и глумци, бедняшки курви, целият измет на града бе дошъл, за да види унизената кралица. А сред тях се бяха смесили Бедните братя, мръсни и дрипави същества, въоръжени с копия и брадви и облечени в очукана броня, ръждясали ризници и напукана кожа, с туники от груб плат със седемлъчата звезда на Вярата. Парцаливото воинство на Върховния врабец.
Отчасти все още копнееше Джайм да се появи и да я избави от това унижение, но близнакът й не се виждаше никакъв. Чичо й също го нямаше. Това не я изненада. Сир Кеван ясно бе изразил възгледите си при последното си посещение: срамът й не трябва да опетни честта на Скалата на Кастърли. Никакви лъвове нямаше да вървят днес с нея. Това изпитание беше нейно и само нейно.
Септа Унела застана вдясно от нея, септа Моел отляво, септа Сколера зад гърба й. Ако кралицата побегнеше или се спреше, трите стари вещици щяха да я замъкнат обратно и този път щяха да се погрижат никога повече да не напусне килията си.
Церсей вдигна ръка. Отвъд площада, отвъд морето от жадни очи, зяпнали усти и мръсни лица, в другия край на града, в далечината се издигаше хълмът на Егон, кулите и бойниците на Червената цитадела грееха розови на светлината на изгряващото слънце. „Не е толкова далече.“ Щом стигнеше портите й, най-тежките й грижи щяха да са свършили. Щеше отново да има сина си. Щеше да има своя поборник. Чичо й го беше обещал. „Томен ме очаква. Моят малък крал. Мога да направя това. Трябва.“
Септа Унела пристъпи напред и заяви високо:
— Грешница иде пред вас — Церсей от дома Ланистър, вдовстваща кралица, майка на негово величество крал Томен, вдовица на негово величество крал Робърт, жена, извършила най-тежки измами и прелюбодеяния.
Септа Моел пристъпи вдясно от кралицата.
— Тази грешница призна греховете си и помоли за снизхождение и опрощение. Негова висша святост й повели да покаже разкаянието си, като остави всякаква гордост и лицемерие и се представи както боговете са я създали пред добрите хора на града.
Септа Сколера довърши:
— Тъй че сега тази грешница застава пред вас със смирено сърце, остригана от тайни и притворства, гола пред богове и хора, за да измине своя път на покаяние.
Церсей беше на една годинка, когато почина дядо й. Първото нещо, което бе направил баща й при възкачването си, бе да прогони алчната, от ниско потекло любовница на баща си от Скалата на Кастърли. Взели й бяха коприните и кадифетата, които лорд Титос щедро й бе подарявал, и накитите, които си беше взела сама, и беше наредил да мине гола по улиците на Ланиспорт, за да я види Западът такава, каквато е.
Макар да беше твърде малка, за да помни това зрелище, Церсей беше слушала разказите, раздувани от устата на перачки и стражи, които го бяха видели. Говореха как жената плачела и се молела, за отчаянието, с което се вкопчила в дрехите си, когато й заповядали да се съблече, за напразните й усилия да скрие гърдите и бедрата си с ръце, докато куцала боса и гола по улиците към изгнанието си.