— Суетна и горда беше преди — помнеше думите на един от стражите, — толкова надута, че човек да си помисли, че е забравила, че дойде от калта. Но щом й смъкнаха дрехите, си беше просто поредната курва.
Ако сир Кеван и Върховният врабец си въобразяваха, че ще е същото и с нея, много грешаха. Кръвта на лорд Тивин течеше в нея. „Аз съм лъвица. Няма да се свивам пред тях.“
Кралицата смъкна халата си.
Съблече се с плавно, спокойно движение, все едно беше в покоите си и се събличаше за банята си, без никого наоколо освен слугините й. Студеният вятър докосна кожата й и тя потрепери. Нужна й беше цялата й воля, за да не се опита да се прикрие с ръце, както беше направила курвата на дядо й. Пръстите й се стегнаха в юмруци, ноктите й се забиха в дланите. Гледаха я хиляди жадни очи. Но какво виждаха? „Аз съм красива“, напомни си тя. Колко пъти й го беше казвал Джайм? Дори Робърт й го беше признавал, когато идваше в леглото й пиян, за да изрази пиянската си почит с члена си.
„Но по същия начин гледаха и Нед Старк.“
Трябваше да тръгне. Гола, остригана, боса, Церсей бавно заслиза по широките мраморни стъпала. Кожата й настръхна. Бедните братя забутаха хората назад, за да отворят път през тълпата, а Мечовете закрачиха от двете й страни. Септа Унела, Септа Сколера и септа Ноела ги последваха. Зад тях тръгнаха момичетата послушници в бяло.
— Курва! — извика някой. Женски глас. Жените винаги са най-жестоките към други жени.
Церсей я пренебрегна. „Ще има още, и по-лошо. За тези същества няма по-голяма радост в живота от това да злорадстват над по-добрите от тях.“ Не можеше да ги накара да замълчат, тъй че трябваше да се преструва, че не ги чува. Нямаше и да ги гледа. Щеше да задържи очите си на Високия хълм на Егон в другия край на града, на кулите на Червената цитадела, блеснали на светлината. Там щеше да намери спасението си, ако чичо й беше спазил своята част от сделката им.
„Той поиска това. Той и Върховният врабец. И малката розичка също, не се съмнявам. Съгрешила съм и трябва да изкупя вината си, трябва да покажа позора си пред всеки просяк в града. Мислят, че това ще прекърши гордостта ми, че ще е краят за мен, но грешат.“
Септа Унела и септа Моел крачеха от двете й страни, а септа Сколера ситнеше отзад и звънеше с малка камбана.
— Срам — викаше старата вещица, — срам за грешницата, срам, срам.
Някъде отдясно се чу друг глас, в контрапункт на нейния, момчето на някой пекар завика:
— Месеници, три петака, хайде на горещите месеници.
Мраморът под стъпалата й беше студен и хлъзгав и Церсей трябваше да стъпва бавно, за да не се подхлъзне. Минаха покрай статуята на Белор Блажения, извисен и строг на постамента си, лицето му — самото въплъщение на великодушието. Погледнеше ли го човек, изобщо нямаше и да предположи какъв глупак е бил. Династията Таргариен беше давала добри и лоши крале, но никой толкова обичан като Белор, благочестивия и милостив септон-крал, който обичал простолюдието и боговете еднакво, но се бе изгаврил със собствените си сестри. Цяло чудо беше, че статуята не рухна при гледката на голите й гърди. Тирион често казваше, че крал Белор се ужасявал от собствения си кур. Веднъж прогонил всички курви от Кралски чертог. Молил се за тях, според историите, докато ги гонели през градските порти, но не смеел да ги погледне.
— Блудница — изкрещя друг глас. Пак жена. Нещо изхвърча от тълпата. Някакъв гнил зеленчук. Кафяво и капещо, профуча над главата й и пльосна в краката на един от Бедните братя. „Не ме е страх. Аз съм лъвица.“ Продължи напред.
— Горещи банички — викаше момчето на пекаря. — Хайде на горещите банички.
Септа Сколера биеше камбанката и пееше:
— Срам, срам, срам, срам за грешницата, срам, срам.
Бедните братя вървяха пред тях, разбутваха хората с щитовете си, отваряха с жива стена тясна пътека. Церсей ги следваше, вдигнала вдървено глава и впила очи в далечината. Всяка стъпка я доближаваше до Червената цитадела. Всяка стъпка я доближаваше до нейния син и спасението.
Сякаш им отне сто години, докато прекосят площада, но най-сетне мраморът отстъпи на каменни плочи, дюкяни, конюшни и къщи се доближиха от двете страни, щом заслизаха по хълма на Висения.