— От векове — излъга той. — Баща ми често го казваше. Познаваш ли лорд Тивин, Кем?
— Ръката. Веднъж го видях да язди нагоре по хълма. Мъжете с него имаха червени плащове и лъвчета на шлемовете. Харесаха ми шлемовете. — Стисна устни. — Ръката никога не ми е харесвал обаче. Той опустоши града. А след това ни разби на Черната вода.
— Ти беше ли там?
— Със Станис. Лорд Тивин се появи с призрака на Ренли и ни удари във фланг. Хвърлих си копието и побягнах, но на корабите тоя проклет рицар каза: „Къде ти е копието, момче? При нас няма място за страхливци“, разкараха се и ме оставиха, с още хиляди като мен. По-късно чух, че баща ви ги пращал на Вала затова, че са се били на страната на Станис, тъй че прехвърлих Тясното море и се записах при Вторите синове.
— Липсва ли ти Кралски чертог?
— Малко. Едно момче ми липсва, той… беше ми приятел. И брат ми, Кенет, но той умря на моста от кораби.
— Много добри хора умряха тогава. — Белегът на Тирион го засърбя ужасно и той го зачеса с нокът.
— И храната ми липсва — каза тъжно Кем.
— Готвената от майка ти ли?
— Готвеното на майка ми и плъховете не щат да го ядат. Но оная гостилница. Никой не прави кафява яхния като тях. Толкова гъста, че лъжицата ти може да стои права в купата, и с мръвки и зеленчуци. Опитвал ли си я някога тая яхния, Половин човеко?
— Един-два пъти. Яхнията на певеца я наричам.
— Защо така?
— Толкова е вкусна, че ти се иска да запееш.
На Кем му хареса.
— Яхнията на певеца. Като се върна в Квартала на бълхите, ще си поръчам. На тебе какво ти липсва, джудже?
„Джайм — помисли Тирион. — Шае. Тиша. Жена ми, жената, която едва опознах.“
— Вино, курви и богатство — отвърна той. — Особено богатството. С богатство можеш да си купиш вино и курви. — „И мечове също. И Кемовци, които да ги въртят.“
— Вярно ли е, че цукалата в Скалата на Кастърли били от истинско злато? — попита Кем.
— Не бива да вярваш на всичко, което чуеш. Особено за дома Ланистър.
— Казват също, че Ланистърите са коварни змии.
— Змии ли? — Тирион се засмя. — Звукът, който чуваш, е милорд баща ми, докато се обръща в гроба. Ние сме лъвове, или поне така обичаме да казваме. Но все едно, Кем. Настъпиш ли змия или опашка на лъв, си еднакво умрял.
Вече бяха стигнали до тъй наречената оръжейна. Ковачът, прословутият Чук, се оказа чудноват едър като мечка тип с лява ръка два пъти по-дебела от дясната.
— Пиян е най-често — обясни Кем. — Кафявия Бен не го закача, но някой ден ще си вземем истински оръжейник.
Чиракът на Чука се оказа жилав червенокос младок по прякор Пирона. „Разбира се. Какво друго?“, разсъди Тирион. Чука хъркаше пиянски, когато стигнаха до ковачницата, но Пирона не възрази джуджетата да поровят из фургоните.
— Желязото е скрап, повечето — предупреди ги. — Можете да вземете каквото ви хареса.
Фургоните бяха пълни със старо въоръжение и броня. Тирион само погледна и въздъхна, като си спомни лъскавите рамки с мечове, копия и алебарди в оръжейната на Ланистър под Скалата на Кастърли.
— Ще отнеме доста време — заяви той.
— Тук има и здрава стомана, ако можеш да я намериш — изръмжа дълбок глас. — Не е хубава, но ще спре меч.
От задницата на един фургон се показа едър рицар, облечен от глава до пети в дружинна стомана. Единият му наколенник не съвпадаше с другия, бронята на шията беше зацапана с ръжда, предпазителите на ръцете пищно украсени, с инкрустирани с ниело цветя. На дясната му ръка имаше ръкавица от люспеста броня, на лявата — от ризница и без пръсти. Зърната на издутия нагръдник бяха с две железни халки през тях. Големият му шлем бе увенчан с овнешки рога, единия счупен.
Когато го смъкна, се показа очуканото лице на Джора Мормон.
„Прилича си съвсем на наемник, а не на оня нещастник, който измъкнахме от клетката на Йезан“, прецени Тирион. Отоците вече бяха общо взето спаднали, тъй че Мормон отново почти приличаше на човек… макар и много смътно на себе си. Демонската маска, която търговците на роби бяха прогорили на дясната му страна, дамгосвайки го като опасен и непокорен роб, никога нямаше да се махне. Сир Джора и преди не беше мъж, когото човек можеше да нарече хубав. Дамгата беше превърнала лицето му в нещо плашещо.
Тирион се ухили.
— Стига да изглеждам по-хубав от теб, ще се радвам. — Обърна се към Пени. — Ти иди в онзи фургон. Аз ще започна с този.