— Роби — повтори тя и се изчерви. — Но бяхме специалните му роби. Също като Сладкиши. Съкровищата му.
„Домашните му животинки — помисли Тирион. — И толкова ни обичаше, че ни прати в ямата да ни изядат лъвовете.“
Не че не беше права. Робите на Йезан се хранеха по-добре от много селяни в Седемте кралства и беше по-малко вероятно да умрат от глад, щом дойдеше зимата. Робите бяха имущество, да. Можеше да се купуват и продават, да се бият с камшик и дамгосват, да се използват за плътско удоволствие от господарите им, да ги чифтосват, за да родят още роби. В този смисъл не бяха нещо повече от кучета или коне. Но повечето господари гледаха кучетата и конете си достатъчно добре. Горди хора можеше да викат, че по-скоро ще умрат свободни, отколкото да живеят като роби, но гордостта бе евтина. Удареше ли стоманата кремъка, такива хора се оказваха рядкост като драконови зъби. Иначе светът нямаше да е толкова пълен с роби. „Никога не е имало роб, който да не е избрал да бъде роб — помисли джуджето. — Изборът им може да е между окови и смърт, но винаги има изобр.“
Тирион Ланистър не правеше изключение. Езикът му бе спечелил няколко бича по гърба в началото, но много скоро се бе научил как да угажда на Дойка и на благородния Йезан. Джора Мормон се би по-дълго и упорито, но накрая щеше да стигне пак там.
„Виж, Пени…“
Пени си беше търсила нов господар от деня, в който брат й Грош бе загубил главата си. „Иска някой да се грижи за нея, някой да й казва какво да прави.“
Но щеше да е жестоко да й го каже. Затова й обясни:
— Специалните роби на Йезан не се спасиха от бялата кобила. Всички са мъртви. Сладкиши пръв си отиде. — Гигантският им господар беше умрял в деня, в който избягаха, беше му казал Кафявия Бен. Нито той, нито Каспорио или друг някой от наемниците не знаеше за другите от колекцията изроди на Йезан… но щом на Пени й трябваха лъжи, за да спре да бленува, щеше да я лъже. — Ако искаш пак да си робиня, ще ти намеря добър господар, щом свърши тази война, и ще те продам за достатъчно злато, за да ме върне у дома — обеща й Тирион. — Ще ти намеря някой мил юнкаец, който да ти сложи друг златен нашийник, с малки звънчета на него, които да звънкат като ходиш. Първо обаче трябва да оцелееш в това, което предстои. Никой не купува мъртви глумци.
— И мъртви джуджета — каза Джора Мормон. — Всички май ще храним червеите, като свърши тази битка. Юнкайците са загубили тази война, макар че ще им трябва малко време, докато го разберат. Мийрийн има армия от пехота на Неопетнените, най-добрата на света. И има дракони. Три дракона, само да се върне кралицата. А тя ще се върне. Трябва. Нашата страна включва четирийсет дребни юнкайски лордове, всеки с неговите полуобучени полумаймуни. Роби на кокили, роби във вериги… може да имат войници слепци и паралитични деца, не бих се изненадал.
— О, знам. Вторите синове са на губещата страна. Трябва пак да обърнат плащовете, и то веднага. — Тирион се ухили. — Това го остави на мен.
Кралският унищожител
Двамата заговорници — бяла и черна сянка — се събраха в тишината на оръжейната на второто ниво на Великата пирамида сред рамки с копия, снопове метални стрели и стени, отрупани с трофеи от забравени битки.
— Тази нощ — каза Скааз мо Кандак. Бронзовото лице на прилеп кръвопиец надничаше изпод качулката на кърпеното му наметало. — Всичките ми хора ще са на място. Думата е „Гролео“.
— Гролео. — „Подходящо всъщност.“ — Това, което направиха с него… Ти беше ли на дворцовия съвет?
— Сред четирийсетте гвардейци. Всички чакахме празният табард на трона да изрече заповедта, за да посечем на място Кървавата брада и останалите. Мислиш ли, че юнкайците щяха изобщо да дръзнат да поднесат на Денерис главата на неин заложник?
„Не“, помисли Селми.
— Хиздар изглеждаше потресен.
— Преструвка. Неговите близки Лорак ги върнаха невредими. Видя го. Юнкайците ни изиграха глумски фарс, с благородния Хиздар като главния глумец. Проблемът изобщо не беше Юрказ зо Юнзак. Другите търговци на роби с радост биха стъпкали сами стария глупак. Това трябваше да даде повод на Хиздар да убие драконите.
Сир Баристан помисли.
— Би ли посмял?
— Посмя да убие кралицата си. Защо не и любимците й? Ако не действаме, Хиздар ще се поколебае малко, за да докаже неохотата си и да даде възможност на Мъдрите господари да го отърват от Бурната врана и кръвния ездач. Тогава ще действа. Искат драконите да са мъртви преди да пристигне волантинската флота.