— Зад тебе, зад тебе, зад тебе!
Куентин се обърна и вдигна лявата си ръка над лицето, за да заслони очите си от лъхналия от огнена пещ вятър. „Регал — спомни си. — Зеленият е Регал.“
Когато вдигна бича, видя, че ивицата кожа гори. Ръката му също. Целият, гореше целият.
„О“, помисли Куентин.
След това запищя.
Джон
— Нека умрат — каза кралица Селайз.
Отговорът, който Джон Сняг бе очаквал. „Тази кралица винаги успява да ме разочарова.“ Това някак си не смекчи удара.
— Ваше величество — настоя той упорито, — те умират от глад с хиляди. Много от тях са жени…
— … и деца, да. Много тъжно. — Кралицата придърпа дъщеря си и я целуна по бузата. „Незасегнатата от сивата люспа буза“, не пропусна да забележи Джон. — Съжаляваме за децата, разбира се, но трябва да сме разумни. Нямаме никаква храна за тях, а са твърде малки, за да помогнат на моя съпруг краля във войните му. По-добре да се преродят в светлината.
По-мекият начин да се каже нека умрат.
Залата беше препълнена с хора. Принцеса Шайрийн стоеше до стола на майка си, Кръпчо бе седнал кръстато в нозете й. Зад кралицата се извисяваше сир Аксел Флорент. Мелисандра Ашайска стоеше по-близо до огъня и рубинът на гърлото й пулсираше с всеки поет дъх. Червената жена също имаше своите придружители — скуайъра Деван Държеливия и двама от охраната, която й бе оставил кралят.
Телохранителите на кралица Селайз стояха покрай стените, бляскави рицари до един: сир Мейлгорн, сир Бенетон, сир Нарбърт, сир Патрек, сир Дордън, сир Брус. При толкова много кръвожадни диваци, плъзнали из Черен замък, Селайз държеше заклетите си щитове около себе си денонощно. Тормунд Ужаса на великаните беше изревал гръмко да го чуят всички:
— Страх я е да не я отвлекат, а? Дано не си й казал колко ми е голям, Джон Сняг, това би уплашило всяка жена. Винаги съм искал да си взема жена с мустаци. — А после се смя и се смя.
„Сега не би се смял.“
Джон беше похабил достатъчно време тук.
— Съжалявам, че притесних ваше величество. Нощният страж ще се заеме с този проблем.
Кралицата се намръщи.
— Все пак смятате да тръгнете за Хардхоум. Виждам го на лицето ви. Нека умрат, казах, но вие все пак настоявате за тази безумна глупост. Не го отричайте.
— Трябва да направя каквото смятам за най-добре. С цялото ми уважение, ваше величество, Валът е мой, както и това решение.
— Така е — отвърна Селайз. — И ще отговаряте за него, когато кралят се върне. И за други решения, които взехте, опасявам се. Но виждам, че сте глух за разума. Правете каквото смятате за добре.
Сир Мейлгорн проговори:
— Лорд Сняг, кой ще води този обход?
— Себе си ли предлагате, сир?
— Толкова глупав ли изглеждам?
Кръпчо скочи на крака.
— Аз ще го водя! — Звънчетата му дръннаха весело. — Ще влезем в морето и пак ще излезем. Ще яздим морски коне под вълните и русалки ще надуват раковини да възвестят идването ни, ох, ох, ох.
Всички се засмяха. Дори кралица Селайз си позволи да се усмихне. На Джон не му беше до смях.
— Няма да искам от хората си това, което не бих направил сам. Смятам да водя обхода лично.
— Колко храбро от ваша страна — каза кралицата. — Одобряваме. След това някой бард ще съчини вълнуваща песен за вас, несъмнено, а ние ще имаме по-благоразумен лорд-командир. — Отпи глътка вино. — Да поговорим за други неща. Аксел, бъдете така добър да доведете дивашкия крал.
— Веднага, ваше величество. — Сир Аксел излезе през една врата и след миг се върна с Герик Кралската кръв. — Герик от дома Червена брада — обяви той. — Кралят на диваците.
Герик Кралската кръв беше висок, дългокрак и широк в раменете. Кралицата, изглежда, го бе облякла в някои от старите дрехи на краля. Изчеткан и лъснат, облечен в зелено кадифе и къса пелерина от хермелин, с дълга измита рижа коса и подкастрена огнена брада, дивакът приличаше на южняшки лорд от глава до пети. „Би могъл да влезе в тронната зала на Кралски чертог и никой няма да мигне“, помисли Джон.
— Герик е истинският и законен крал на диваците — заяви кралицата, — потомък в непрекъсната родословна мъжка линия на техния велик крал Реймън Червената брада, докато узурпаторът Манс Райдър е роден от простосмъртна жена и баща му е един от черните ви братя.