„Не — можеше да отвърне Джон. — Герик е потомък на по-малък брат на Реймън Червената брада.“ За свободния народ това имаше значение горе-долу толкова, колкото ако беше потомък на коня на Реймън Червената брада. „Нищо не знаят, Игрит. Още по-лошото е, че няма да се научат.“
— Герик милостиво се съгласи да даде ръката на най-голямата си дъщеря на моя възлюбен Аксел, за да бъдат съчетани от Господаря на Светлината в свят брак — продължи кралицата. — Другите му момичета ще се омъжат по същото време — втората дъщеря за сир Брус Бъклър, а най-малката за сир Мейлгорн от Червен вир.
— Господа. — Джон кимна почтително на споменатите рицари. — Дано намерите щастие със своите годеници.
— В морето мъжете се женят за риби. — Кръпчо направи лека танцова стъпка и звънчетата дръннаха. — О, да, о, да, о, да.
— Четири женитби може да се направят толкова лесно, колкото и три — продължи кралица Селайз. — Крайно време е тази жена Вал да бъде опитомена, лорд Сняг. Решила съм да бъде венчана за моя добър и верен рицар сир Патрек от Кралска планина.
— Казано ли е на Вал, ваше величество? — попита Джон. — При свободния народ, когато мъж пожелае жена, той я открадва и така доказва силата си, ловкостта и куража си. Ухажорът рискува да бъде набит жестоко, ако го хванат родствениците на жената, и още по-лошо, ако самата тя го сметне за недостоен.
— Дивашки обичай — каза Аксел Флорент.
Сир Патрек само се изсмя.
— Никой не е имал повод досега да оспори куража ми. Никоя жена няма да дръзне.
Кралица Селайз нацупи устни.
— Лорд Сняг, тъй като лейди Вал не е запозната с нашите обичаи, моля, пратете я при мен, за да мога да й обясня какви са задълженията на една благородна лейди към лорд съпруга й.
„Ще мине великолепно, знам.“ Джон се зачуди дали кралицата щеше да бърза толкова да омъжи Вал за някой от рицарите си, ако знаеше какво изпитва Вал към принцеса Шайрийн.
— Както желаете. Макар че ако мога да говоря свободно…
— Не, не мисля. Можете да напуснете.
Джон Сняг сгъна коляно, наведе вежливо глава и се оттегли.
Взимаше по две стъпала наведнъж и кимаше на стражите на кралицата, докато слизаше. Нейно величество бе поставила мъже на всяка площадка, за да я пазят от диваците. На средата на стълбището някой извика отгоре:
— Джон Сняг.
Джон се обърна.
— Лейди Мелисандра.
— Трябва да поговорим.
— Трябва ли? — „Не мисля.“ — Милейди, имам задължения.
— Точно за тях бих искала да поговорим. — Заслиза към него, червените й поли зашумоляха по стъпалата. Сякаш не стъпваше, а се рееше във въздуха. — Къде е вълчището ви?
— Спи в покоите ми. Нейно величество не позволява Дух да се появява пред нея. Твърди, че плаши принцесата. А докато Борок и глиганът му са тук, не смея да го пускам на свобода. — Превъплъщенецът щеше да придружи Сорен Трошача на щитове до Каменна порта, след като фургоните, откарали клана на Тюленовите кожи до Зелен страж, се върнеха. Дотогава Борок се бе настанил в една от древните гробници до гробището на замъка. Компанията на отдавна мъртви мъже, изглежда, го устройваше по-добре от тази на живите, а глиганът му риеше доволно между гробовете, далече от други животни. — Онова чудо е голямо колкото бик, с бивни като мечове. Дух може да го нападне, ако е на свобода, и един от двамата няма да оцелее в схватката.
— Борок е най-малката ти грижа. Този обход…
— Една дума от вас можеше да склони кралицата.
— Селайз е права, лорд Сняг. Нека умрат. Не можеш да ги спасиш. Корабите ви са изгубени…
— Шест остават. Повече от половината флот.
— Корабите ви са изгубени. Всички. Нито един мъж няма да се върне. Видях го в огньовете си.
— Знае се, че огньовете ви лъжат.
— Правила съм грешки, признавам, но…
— Сиво момиче на умиращ кон. Ками в тъмното. Предречен принц, роден в пушек и сол. Струва ми се, че нищо друго не правите, освен грешки, милейди. Къде е Станис? А Дрънчащата ризница и неговите жени на копието? Къде е сестра ми?
— На всичките ти въпроси ще се отговори. Погледни небето, лорд Сняг. И когато получиш отговорите си, повикай ме. Зимата е почти над нас. Аз съм единствената ти надежда.