Особено по отношение на свободния народ, където неодобрението им стигаше чак до костите. Когато Джон реши да настани Сорен Трошача на щитове в Каменна порта, Ярвик възрази, че било твърде изолирано. Как щели да разберат дали Сорен не им крои някоя неприятност в ония хълмове? Когато даде Дъбов щит на Тормунд Ужаса на великаните и Краличина порта на Морна Бялата маска, Марш изтъкна, че Черен замък вече ще има врагове от двете си страни и че лесно могат да го откъснат от останалите крепости по Вала. Колкото до Борок, Отел Ярвик твърдеше, че горите на север от Каменна порта били пълни с глигани. Как да знаят дали превъплъщенецът няма да си направи своя армия от диви свине?
Леден хълм и Ледена порта все още бяха без гарнизони, тъй че Джон ги беше попитал за мнения кои от останалите главатари и бойни водачи на диваците може да са най-подходящи да ги държат.
— Имаме Брог, Гавин Търговеца, Големия Морж… Хоуд Скитника върви сам, според Тормунд, но остават още Харл Ловеца, Харл Хубавеца, Слепия Дос… Югон Дядото води хора, но повечето са негови синове и внуци. Има осемнайсет жени, половината отвлечени при набези. Кои от тези…
— Никой — беше отвърнал Боуен Марш. — Знам ги всички по делата им. Тия трябва с въжени клупове да ги уредим, не да им даваме замъците си.
— Да — беше се съгласил Отел Ярвик. — Лошо, по-лошо и най-лошо е просешки избор. Все едно милорд да ни покаже глутница вълци и да ни пита кой искаме да ни разкъса гърлата.
Същото беше и с Хардхоум. Сатена наливаше, докато Джон им разказа за срещата си с кралицата. Марш слушаше внимателно, без да поглежда греяното вино, а Ярвик изгълта две чаши една след друга. Но веднага щом Джон приключи, лорд-стюардът каза:
— Нейно величество е разумна. Нека да умрат.
Джон се отпусна на стола си.
— Това ли е единственият съвет, който можете да предложите, милорд? Тормунд води осемдесет мъже. Колко трябва да пратим? Да потърсим ли помощ от великаните? Жените на копието от Дълга могила? Ако имаме жени с нас, това би могло да успокои хората на Майка Къртица.
— Пратете жените тогава. Великаните пратете. Бебета пратете. Това ли желае да чуе милорд? — Боуен Марш потърка белега, който си бе спечелил при Моста на черепите. — Пратете ги всичките. Колкото повече загубим, толкова по-малко гърла ще трябва да храним.
Ярвик не беше по-услужлив.
— Щом диваците при Хардхоум трябва да се спасяват, да ги спасяват диваците тук. Тормунд знае пътя до Хардхоум. Ако го слуша човек, може да ги спаси всички с огромния си член.
„Това беше безсмислено — реши Джон. — Безсмислено, безплодно, безнадеждно.“
— Благодаря ви за съвета, господа.
Сатена им помогна да облекат наметалата си. На излизане от оръжейната Дух ги подуши, изпънал опашка и настръхнал. „Моите братя.“ Нощният страж се нуждаеше от водачи с мъдростта на майстер Емон, ученолюбието на Самуел Тарли, куража на Корин Полуръката, упоритата сила на Стария мечок, състраданието на Донал Ноя. А той имаше тях.
Снегът навън валеше тежко.
— Вятърът е от юг — отбеляза Ярвик. — Навява снега право към Вала. Виждате ли?
Беше прав. Стълбището беше затрупано почти до първата площадка, а дървените врати към ледените килии и складовете бяха изчезнали под бяла стена.
— Колко хора имаме в ледените клетки? — попита Джон.
— Четирима живи — отвърна Боуен Марш. — Двама мъртви.
„Труповете.“ Джон почти бе забравил за тях. Беше се надявал да научи нещо от телата, които бяха донесли от горичката с язови дървета, но мъртвите упорито си бяха останали мъртви.
— Трябва да разчистим килиите.
— Десет стюарди и десет лопати ще стигнат — каза Марш.
— Използвай и Вун Вун.
— Както заповядате.
Десет стюарди и един великан набързо се справиха с преспите, но дори когато вратите на килиите бяха разчистени, Джон не остана доволен.
— До заранта отново ще ги затрупа. По-добре да преместим затворниците, преди да са се задушили.
— И Карстарк ли, милорд? — попита Фулк Бълхата. — Не можем ли просто да го оставим да трепери до пролетта?
— Де да можехме. — Напоследък Креган Карстарк бе започнал да вие по нощите и да хвърля замръзнали лайна по всеки, който дойдеше да му донесе храна. Пазачите не го обичаха. — Заведете го в кулата на лорд-командира. Долното мазе би трябвало да го устрои. — Макар и наполовина срутено, бившето седалище на Стария мечок беше по-топло от ледените килии. Подземията му общо взето бяха непокътнати.