Но беше достатъчно голяма, за да насядат двеста души, а и триста, ако се сместеха. Когато Джон и Тормунд влязоха, из залата премина бръмчене като на раздразнени оси. Диваците надвишаваха по брой враните пет към едно, ако се съдеше по малкото черно, което видя Джон. Само десетина щита бяха останали, тъжни сиви петна с избеляла боя и дълги цепнатини в дървото. Но в скобите по стените горяха факли, а Джон бе заповядал да внесат пейки и маси. Седналите удобно мъже са по-склонни да слушат, беше му казал веднъж майстер Емон; стоящите прави са по-склонни да викат.
Джон се качи на хлътналата платформа с Тормунд Ужаса на великаните и вдигна ръце за тишина. Осите само забръмчаха още по-силно. Тогава Тормунд вдигна бойния рог и изсвири веднъж. Ревът на рога отекна от тавана. Всичко затихна.
— Повиках ви, за да съставим планове за спасителната акция на Хардхоум — започна Джон Сняг. — Там са събрани хиляди от свободния народ и гладуват, а имаме сведения за мъртви същества в леса. — Видя вляво Марш и Ярвик. Отел бе обкръжен от строителите си, а с Боуен бяха Уик Дяланата пръчка, Лю Лявата ръка и Алф от Рънимъд до него. Отдясно Сорен Трошача на щитове седеше скръстил ръце на гърдите си. По-назад видя Гавин Търговеца и Харл Хубавеца — шепнеха си. Югон Дядото седеше между жените си, Хоуд Скитника — сам. Борок се беше подпрял на стената в един тъмен ъгъл. За щастие глиганът не се мяркаше никакъв. — Корабите, които пратих да приберат Майка Къртица и хората й, са разбити от бури. Трябва да пратим каквато помощ можем, или да ги оставим да умрат. — Двама от рицарите на кралица Селайз също бяха дошли, забеляза Джон, сир Нарбърт и сир Бенетон, стояха близо до вратата в дъното на залата. Но отсъствието на останалите от хората на кралицата се набиваше на очи. — Надявах се лично да поведа обхода и да върна толкова от свободния народ, колкото оцелеят в пътуването. — Червен блясък в дъното на залата привлече окото му. Лейди Мелисандра беше дошла. — Но сега разбирам, че не мога да тръгна за Хардхоум. Обходът ще се води от Тормунд Ужаса на великаните, познат на всички ви. Обещал съм му толкова мъже, колкото поиска.
— А ти къде ще си, врано? — прогърмя гласът на Борок. — Тук ли в Черен замък ще се криеш с бялото си псе?
— Не. Тръгвам на юг. — И Джон им прочете писмото на Рамзи Сняг.
Залата на щитовете побесня.
Всички наскачаха и размахаха юмруци. Извадиха мечове, брадви заблъскаха в щитове. Джон Сняг погледна към Тормунд. Ужаса на великаните надигна рога и изсвири отново, дваж по-дълго и дваж по-силно от първия път.
— Нощният страж не взима страна във войните на Седемте кралства — напомни им Джон, след като се възцари някакво подобие на тишина. — Не е наша работа да се противопоставяме на Копелето на Болтън, да отмъщаваме за Станис Баратеон, да защитаваме вдовицата и дъщерята му. Това същество, което прави наметала от кожите на жени, се е заклело да ми изтръгне сърцето и смятам да му потърся сметка за тези думи… но няма да поискам от братята си да се отметнат от своите клетви.
— Нощният страж тръгва за Хардхоум. Аз тръгвам за Зимен хребет сам, освен ако… — Джон замълча. — Има ли някой, който ще дойде и застане с мен?
Ревът, който последва, бе невероятен, врявата — толкова оглушителна, че два стари щита тупнаха от стените. Сорен Трошача на щитове бе скочил на крака, както и Скитника. Торег Високия, Брог, Харл Ловеца и Харл Хубавеца, Югон Дядото, Слепия Дос, дори Великия морж. „Имам своите мечове — помисли Джон Сняг. — И идваме за теб, Копеле.“
Ярвик и Марш се измъкваха навън, видя той, и всичките им хора след тях. Беше все едно. Вече не му трябваха. Не ги искаше. „Никой никога няма да може да каже, че съм накарал братята си да изменят на клетвите си. Ако това е клетвопрестъпничество, престъплението е мое и само мое.“ Тормунд го тупаше по гърба, ухилен до уши.
— Добре казано, врано. Дай сега медовината! Направи ги свои и ги напий, така се прави. Тепърва ще те направим дивак, момче. Ха!
— Ще пратя за ейл — отвърна разсеяно Джон. Мелисандра беше излязла, а също и рицарите на кралицата. „Трябваше първо да ида при Селайз. Тя има правото да знае, че лорд съпругът й е мъртъв.“ — Трябва да ме извиниш. Ще те оставя да ги напиеш.