Скааз Бръснатото теме удари с юмрук по масата.
— Зелената грация няма да постигне нищо. Може дори да заговорничи с юнкайците, докато ние седим тук. Да уговори, казваш? Да уговори? Какво да уговори?
— Откуп — отвърна сир Баристан. — Теглото на всеки заложник в злато.
— На Мъдрите господари не им трябва златото ни, сир — взе думата Марселен. — Те са по-богати от вашите вестероски лордове, всеки от тях.
— Но наемниците им ще искат златото. Какво са заложниците за тях? Ако юнкайците откажат, това ще извади нож между тях и наемните им мечове. — „Така се надявам поне.“ Мисандей му бе предложила тази тактика. Самият той изобщо нямаше да се сети. В Кралски чертог подкупите бяха в сферата на Кутрето, докато лорд Варис имаше задачата да подклажда разногласие между враговете на короната. Задълженията на Селми бяха по-праволинейни. „Единайсетгодишна, а е умна колкото половината мъже на тази маса и по-мъдра от всички тях.“ — Наредил съм на Зелената грация да представи предложението само когато всички юнкайски командири са събрани да го чуят.
— Все пак ще откажат — настоя Симон Шарения гръб. — Ще кажат, че искат драконите да бъдат убити и кралят възстановен.
— Моля се да грешиш. — „Боя се, че си прав.“
— Боговете ви са далече, сир Дядо — каза Вдовеца. — Не мисля, че ще чуят молитвите ти. А когато юнкайците върнат старата жена, за да плюят в лицето ти, тогава какво?
— Огън и кръв — отвърна Баристан Селми тихо, много тихо.
Дълго време никой не проговори. След това Белвас Силния се плесна по корема и рече:
— По-добро от черен дроб с лук.
А Скааз Бръснатото теме го изгледа през очите на маската с вълчата глава и попита:
— Ще нарушиш ли мира на крал Хиздар, старче?
— Ще го пръсна на парчета. — Някога, преди много време, един принц го бе нарекъл Баристан Храбрия. Част от онова момче все още беше в него. — Подготвили сме сигнален огън на пирамидата, където преди се издигаше харпията. Сухи дърва, накиснати с масло, покрити, за да не ги мокри дъждът. Дойде ли часът, а се моля да не дойде, ще запалим този огън. Пламъците ще бъдат сигналът ни да се изсипем от портите и да нападнем. Всеки от вас ще има роля, така че всеки трябва да е готов по всяко време, ден и нощ. Ще унищожим враговете си или ще бъдем унищожени. — Даде знак с ръка на чакащите скуайъри. — Поръчах да направят карти с разположението на враговете ни, техните лагери, обсадни линии и требушети. Ако успеем да разбием търговците на роби, наемните им мечове ще ги изоставят. Знам, че имате притеснения и въпроси. Изкажете ги тук. Когато напусна тази маса, всички трябва да сме единодушни, с една цел.
— Пратете за храна и пиене тогава — предложи Симон Шарения гръб. — Ще отнеме доста време.
Отне целия предобед и повечето от следобеда. Капитаните и командирите спореха над картите като рибарски жени над ведро с раци. Слаби места и силни места, как най-добре да използват малкия си отряд стрелци, дали да пробият линиите на юнкайците със слоновете, или да ги държат в резерв, кой ще има честта да поведе първия щурм, дали конницата им ще е най-добре да е на фланговете, или в авангарда.
Сир Баристан остави всеки да изкаже каквото мисли. Тал Торак смяташе, че трябва да настъпят към Юнкай, след като пробият през отбранителните им линии. Жълтият град щял да е почти без защита, тъй че юнкайците нямало да имат друг избор, освен да вдигнат обсадата и да ги последват. Пъстрата котка предложи да предизвикат врага да изпрати поборник и да го срещне в единичен двубой. Белвас Силния хареса идеята, но настоя той да се бие, а не Котката. Камарон предложи план да пленят корабите, пристанали по реката, и по Скаазадан да превозят триста борци от ямите в юнкайския тил. Всеки около масата бе съгласен, че Неопетнените са най-добрите бойци, но нямаше двама съгласни как да бъдат развърнати. Вдовеца искаше да използват евнусите като железен юмрук, който да размаже ядрото на юнкайската отбрана. Марселен смяташе, че ще е по-добре да ги поставят в двата края на главната бойна линия, където ще могат да отбиват всеки опит на врага да обърне фланговете им. Симон Шарения гръб държеше да ги разцепят на три части и да ги разделят между трите отряда освободени. Твърдеше, че неговите Свободни братя са храбри и жадни за бой, но се боеше, че неизпитаните му в сражение войници може да нямат дисциплината сами да се изправят срещу калени в битки наемници. Сив червей каза само, че Неопетнените ще се подчинят, каквото и да се поиска от тях.