Тук движението беше по-гъсто. Бяха близо до западния край на Дългия мост, който свързваше двете половини на града. Улиците бяха пълни с фургони, коли и хатаи, всички идващи от моста или запътени към него. Пълно беше с роби навсякъде, щъкаха като хлебарки по господарските работи.
Недалече от Рибния площад и Търговския дом от една пресечка изригнаха викове и десетина копиеносци на Неопетнените, с пищна броня и наметала от тигрова кожа, се появиха сякаш отникъде и разбутаха всички настрана, за да може да мине триархът със свитата си. Слонът на триарха беше огромен, покрит с натруфена лъскава броня, която подрънкваше тихо, докато се движеше, а куличката на гърба му бе толкова висока, че остърга върха на декоративния каменен свод, под който мина.
— Триарсите са толкова велики, че по време на едногодишната им служба краката им не бива да стъпват на земята — обясни Куентин на приятеля си. — Затова яздят слонове.
— Само запушват улиците и оставят купища тор за такива като нас — отвърна Герис. — Защо на Волантис му трябват трима принцове, след като Дорн се оправя с един, така и няма да разбера.
— Триарсите не са нито крале, нито принцове. Волантис е свободно владение, като Стара Валирия. Всички свободно родени земевладелци споделят управлението. Дори на жените е позволено да гласуват, стига да притежават земя. Тримата триарси се избират от онези благородни фамилии, които могат да докажат непрекъсната родословна линия от Валирия, за да служат до първия ден на новата година. Щеше да знаеш всичко това, ако си беше направил труда да прочетеш книгата, която ти даде майстер Кедри.
— Нямаше картинки.
— Имаше карти.
— Картите не се броят. Ако ми беше казал, че е за тигри и слонове, можеше и да пробвам. Подозрително приличаше на история.
Когато стигнаха до Рибния площад, слоницата вдигна хобота си и нададе крясък като огромна бяла гъска — отказваше да навлезе в гъстото гъмжило от впрягове, носилки и пешеходци напред. Водачът им я смуши с пети и я подкара.
Продавачите на риба бяха многобройни и хвалеха шумно сутрешния си улов. Куентин разбираше най-много по една-две думи, но нямаше нужда да знае думите, за да познае рибата. Видя треска и риба меч, сардела и бъчви с речни и морски миди. Пред една сергия бяха накачени низи змиорки. На друга бяха изложили гигантска морска костенурка, овесена за краката на железни вериги и тежка като кон. Раци дращеха в бурета със солена вода водорасли. Няколко продавачи пържеха риба с лук и цвекло или продаваха пиперена рибешка яхния, сготвена в железни котлета.
В центъра на площада, под напуканата обезглавена статуя на мъртъв триарх, бе започнала да се събира тълпа, защото няколко джуджета показваха представление. Дребосъците бяха облечени в дървена броня като миниатюрни рицари, подготвящи се за турнир. Едно яхна куче, а друго скочи на гърба на прасе… но се хлъзна и падна от него под бурния смях на зяпачите.
— Забавни изглеждат — каза Герис. — Дали да не спрем да погледаме боя? Малко смях ще ти се отрази добре, Куент. Приличаш на старец, който не си е раздвижвал червата от половин година.
„На осемнайсет съм, шест години по-малък от теб — помисли Куентин. — Не съм старец.“ Вместо това отвърна:
— Не ни трябват смешни джуджета. Освен ако нямат кораб.
— Ще е малък според мен.
Високият четири етажа Търговски дом господстваше над доковете, кейовете и складовете. Тук търговците от Староград и Кралски чертог се срещаха с партньорите си от Браавос, Пентос и Мир, с космати хора от Ибен, светлокожи пътешественици от Карт, черни като въглен обитатели на Летните острови в техните наметала от пера и дори с маскираните „вречени“ от Асшаи край Сянката.
Куентин слезе от хатая. Камъните на уличната настилка пареха стъпалата му дори през подметките на ботушите. Под сянката пред Търговския дом бе изнесена маса, украсена с дълги тесни синьо-бели знамена, които пърхаха при всеки полъх на вятъра. Четирима намръщени наемници седяха отпуснати около нея и подвикваха на всеки минаващ мъж и момче. Бяха от Брулените от вятъра. Търсеха свежа плът да попълнят редовете си, преди да отплават за Робския залив. „И всеки, който подпише с тях, е още един меч за Юнкай, още едно острие, което трябва да пие кръвта на бъдещата ми невяста.“