„Рибата никога не се изкатерва от казана и не забива копие в корема ти.“ Джон сам беше изкатерил Вала.
Марш продължи:
— Стрелците на Манс Райдър трябва да са хвърлили десет хиляди стрели по нас, ако се съди по онези, които събрахме. По-малко от сто стигнаха до хората ни горе на Вала, повечето вдигнати от някой капризен порив на вятъра. Алин Червения от Розов лес беше единственият, който загина горе, и го уби падането му, не стрелата, забила се в крака му. Донал Ноя умря, докато удържаше портата. Доблестен акт, да… но ако порталът беше запечатан, нашият храбър оръжейник можеше все още да е сред нас. Дали сме изправени срещу сто противници, или срещу сто хиляди, докато ние сме горе на Вала, а те долу, не могат да ни навредят.
„Не греши.“ Воинството на Манс Райдър се беше разбило във Вала като вълна в скалист бряг, макар бранителите да не бяха повече от шепа старци, зелени момчета и сакати. И все пак това, което предлагаше Боуен, противоречеше на инстинктите на Джон.
— Ако запечатаме портите, не можем да пращаме обходниците си — изтъкна той. — Ще бъдем като слепи.
— Последният обход на лорд Мормон струва на Стража една четвърт от мъжете ни, милорд. Трябва да съхраним колкото сила ни е останала. Всяка смърт ни смалява, а сме останали прекалено малко… Заеми високия терен и печелиш битката, казваше чичо ми. Няма по-висока позиция от Вала, лорд-командире.
— Станис обещава земя и справедливост на всички диваци, които прегънат коляно. Никога няма да позволи да запечатаме портите.
Марш се поколеба.
— Лорд Сняг, не съм от тези, които вярват на слухове, но се говори, че ставате прекалено… дружелюбен с лорд Станис. Някои дори намекват, че сте…
„Бунтовник и обърни-плащ, да. И копеле, и варг също така.“ Джанос Слинт можеше да е свършил, но лъжите му си оставаха.
— Знам какво казват. — Джон беше чувал слуховете, виждал беше мъже да се извръщат, когато минаваше през двора. — Какво искат да направя, да ни вдигна срещу Станис и диваците едновременно ли? Негово величество има три пъти повече бойци от нас, а освен това е наш гост. Законите на гостоприемството го пазят. И освен това сме му задължени.
— Лорд Станис ни помогна, когато се нуждаехме от помощ — настоя Марш, — но все пак е бунтовник и каузата му е обречена. Обречена, както ще сме и ние, ако Железният трон ни дамгоса като предатели. Трябва да сме сигурни, че не избираме губещата страна.
— Нямам намерение да избирам ничия страна — отвърна Джон. — Но не съм толкова сигурен за изхода на тази война, колкото, изглежда, сте вие, милорд. Не и след като лорд Тивин е мъртъв. — Ако можеше да се вярва на приказките, идващи от кралския път, Ръката на краля беше убит от своя син джудже, докато седял в един нужник. Джон се беше срещнал за кратко с Тирион Ланистър. „Стисна ръката ми и ме нарече приятел.“ Трудно беше да се повярва, че малкият човек е имал куража да убие собствения си баща, но фактът, че лорд Тивин е мъртъв, изглеждаше извън съмнение. — Лъвът в Кралски чертог е кутре, а Железният трон е нарязвал на късчета възрастни мъже.
— Може и да е момче, милорд, но… крал Робърт беше много обичан и повечето мъже все още приемат, че Томен е негов син. Колкото повече виждат лорд Станис, толкова по-малко го обичат, а още по-малко им харесва лейди Мелисандра с нейните огньове и този неин мрачен червен бог. Оплакват се.
— Оплакваха се и от лорд-командир Мормон. Мъжете обичат да се оплакват от жените си и от лордовете си, каза ми веднъж той. А които нямат жени, се оплакват дваж повече от лордовете си. — Джон Сняг погледна към дървеното заграждение. Две стени бяха съборени, трета падаше бързо. — Ще ви оставя да довършите тук, Боуен. Погрижете се всички трупове да бъдат изгорени. Благодаря ви за съвета. Обещавам ви, ще обмисля всичко, което казахте.
Във въздуха покрай ямата все още се носеше дим и разпръсната от вятъра пепел. Джон смуши коня към портата. Там слезе и го поведе през леда към южната страна. Скръбния Ед тръгна пред него с факел. Пламъците му облизваха тавана, тъй че с всяка стъпка студени сълзи капеха отгоре им.
— Голямо облекчение беше като видях как изгоря оня рог, милорд — заговори Ед. — Тъкмо нощес сънувах, че пикая от Вала, когато някой реши да надуе рога. Не че се оплаквам. По-добър беше от стария ми сън, в който Харма Песоглавата ме дава за храна на прасетата си.