— Изтървах я шипестата. — „Гледах голата жена.“
— Съчувствам ти. — Лемор облече халата си. — Знам, че ставаш рано само заради надеждата да погледаш костенурки.
— И изгрева на слънцето обичам да гледам. — Беше все едно да гледаш девица, ставаща гола от ваната. Някои можеше да са по-хубави от други, но всяка бе изпълнена с обещание. — Костенурките си имат своя чар, признавам. Нищо не радва окото ми толкова, колкото две хубави едри… коруби.
Септа Лемор се засмя. Като всички останали на борда на „Свенливата девица“, и тя си имаше своите тайни. „Да си ги пази. Не искам да я познавам. Искам само да я чукам.“ Тя също го знаеше. Докато окачваше свещения кристал около шията си и той се мушна в цепката между гърдите й, му се усмихна закачливо.
Яндри издърпа котвата, смъкна едно от дългите весла от покрива на кабината и ги избута. Две чапли вдигнаха глави да погледат как „Свенливата девица“ поема по течението. Яндри отиде при кормилото. Юсила обръщаше мекиците. Сложи железния тиган над мангала и пусна в него бекон. Някои дни готвеше мекици и бекон; в други дни беше бекон и мекици. Веднъж на всеки две седмици можеше да е риба, но не днес.
Щом Юсила се обърна с гръб, Тирион грабна една мекица и побягна тъкмо навреме, за да избегне шляпването на ужасната й дървена лъжица. Бяха най-хубави за ядене горещи, докато от тях капеше мед и масло.
Миризмата на пържещия се бекон скоро изкара Дък от трюма. Той подуши над мангала, получи едно перване с лъжицата от Юсила и отиде за сутрешното изпикаване от кърмата.
Тирион се заклатушка и застана до него.
— На това му се вика гледка — подхвърли заядливо, докато изпразваха мехурите си. — Джудже и патка правят могъщата Ройн още по-могъща.
— Майка Ройн няма нужда от водата ти, Йоло — изсумтя презрително Яндри. — Тя е най-голямата река на света.
Тирион тръсна последните капки.
— Достатъчно голяма, за да удави едно джудже, признавам. Обаче Мандър е по-широка. Също и Тризъбеца, близо до устието. Черни води е по-дълбока.
— Не познаваш реката. Почакай и ще видиш.
Беконът стана хрупкав, мекиците — златистокафяви. Гриф Младия излезе на палубата и се прозя.
— Добро утро на всички.
Младежът беше по-нисък от Дък, но дългурестата му фигура подсказваше, че има да расте още. „Това безбрадо момче би могло да има всяка девица в Седемте кралства въпреки синята коса. Тия негови очи ще ги разтапят.“ Също като баща си, Гриф имаше сини очи, но докато на бащата бяха светли, на сина бяха тъмни. На светлината на лампа ставаха черни, а по здрач изглеждаха морави. Клепките му бяха дълги като на момиче.
— Надушвам бекон — каза момчето, докато си нахлузваше ботушите.
— Хубав бекон — рече Юсила. — Сядай.
Нахрани ги на задната палуба, пъхаше мекици в ръцете на Гриф Младия и перваше ръката на Дък с лъжицата всеки път, щом посегнеше да си вземе още бекон. Тирион взе две мекици, напълни ги с бекон и ги отнесе при Яндри при кормилото. След това помогна на Дък да вдигнат голямото триъгълно платно.
Яндри ги откара до средата на реката, където течението беше най-силно. „Свенливата девица“ беше хубава лодка. Газенето й беше толкова плитко, че можеше да се провре и през най-малкия приток, над пясъчните наноси, в които по-големи съдове щяха да заседнат, и при все това с вдигнатото си платно и с помощта на течението вдигаше добра скорост. Това можело да се окаже въпрос на живот и смърт по горните участъци на Ройн, твърдеше Яндри.
— Никакъв закон няма над Скърбите, от хиляда години.
— И никакви хора, доколкото виждам. — Тирион беше зърнал някакви руини по бреговете, купища зидария, обрасли с лози, мъх и цветя, но никакви други признаци на човешки живот.
— Не познаваш реката, Йоло. На всеки завой може да дебне пиратска лодка, а из руините често се крият избягали роби. Ловците на роби рядко идват толкова далече на север.
— Ловците на роби ще са добра промяна след костенурките.
Тирион не беше избягал роб, тъй че нямаше защо да се бои, че ще го хванат. А никой пират нямаше да си прави труда да напада толкова малка лодка надолу по течението. Ценните стоки идваха нагоре по реката от Волантис.
Когато беконът свърши, Дък потупа Гриф Младия по рамото и каза:
— Време е за някоя и друга цицина. Днес мисля да са мечове.
— Мечове? — Гриф Младия се ухили. — Чудесно.
Тирион му помогна да се облече за боя в дебели бричове, ватиран жакет и очукана стара стоманена броня. Сир Роли се напъха в щавената кожа и ризницата. Двамата си сложиха шлемове и избраха затъпени мечове от сандъка с оръжия. Застанаха на задната палуба и започнаха да се нападат настървено. Останалите гледаха.