Когато се биеха с боздугани или затъпени дълги брадви, по-големият тъст и силата на сир Роли надделяваха над уменията на ученика му. С мечове двубоите им бяха по-равностойни. Никой от двамата не беше взел щит тази сутрин, тъй че беше игра на сеч и париране, напред-назад по палубата. Реката закънтя от трясъка на оръжията им. Гриф Младия нанасяше повече удари, но на Дък бяха по-силни. След малко сир Роли започна да се уморява. Ударите му станаха малко по-бавни, малко по-ниски. Гриф ги отби всичките и поде свирепа атака, която принуди сир Роли да заотстъпва. Когато стигнаха до кърмата, момчето сплете мечовете, тласна Дък с рамо и той пльосна във водата.
Изплува, като ръсеше слюнки и ругатни, и изрева някой да го измъкне, преди някоя костенурка да му е изяла топките. Тирион му хвърли въже.
— Патките би трябвало да плуват по-добре — подхвърли, щом Яндри издърпа рицаря на борда.
Сир Роли го сграбчи за яката.
— Я да видим как плуват джуджетата — изръмжа и го хвърли с главата надолу в Ройн.
Джуджето се смя последен. Можеше да плува кучешката доста прилично и го направи… докато краката му не започнаха да се схващат. Гриф Младия му подаде прът.
— Не си първият, който се опитва да ме удави — каза Тирион на Дък, докато изливаше водата от единия си ботуш. — Баща ми ме хвърлил в един кладенец в деня, когато съм се родил, но съм бил толкова грозен, че водната вещица не ме взела. — Смъкна другия ботуш и направи странично колело по палубата, като опръска всички.
Гриф Младия се засмя.
— Къде го научи това?
— Глумците ме научиха — излъга Тирион. — Майка ми ме обичаше най-много от всичките си деца, защото нали ме виждате какъв съм мъничък. Кърмеше ме, докато станах на седем. Братята ми ми завиждаха, тъй че ме натикаха в един чувал и ме продадоха на трупа глумци. Когато се опитах да избягам, майсторът им ми отряза половината нос, тъй че нямах друг избор, освен да тръгна с тях и да се науча да съм смешен.
Истината беше доста по-различна. Чичо му го беше научил да се премята, когато беше някъде на шест-седем. Тирион се захвана с желание с това и след половин година вече се премяташе из Скалата на Кастърли и докарваше усмивки на лицата на септони, скуайъри и слуги. Даже Церсей се смя един-два пъти, като го видя.
Всичко това приключи внезапно в деня, когато баща му се върна от дълго пребиваване в Кралски чертог. На вечерята Тирион изненада негова светлост, като мина на ръце по цялата дължина на официалната маса. Лорд Тивин не беше доволен.
— Боговете те направиха джудже. Трябва ли да бъдеш и шут? Ти си роден лъв, а не маймуна.
„А ти си труп, тате, тъй че ще лудувам колкото си искам.“
— Имаш дарба да веселиш хората — каза му септа Лемор, докато той бършеше краката си. — Би трябвало да благодариш на Отеца горе. Той дава дарби на всичките си деца.
— Дава — съгласи се вежливо Тирион. „А когато умра, моля да ме погребат с арбалет, за да мога да благодаря на Отеца горе за даровете му точно както благодарих на отеца долу.“
Дрехите му все още бяха прогизнали от принудителното плуване, полепнали неприятно по ръцете и краката. Гриф Младия слезе долу със септа Лемор, та тя да го учи на мистериите на Вярата, а Тирион смъкна дрехите си и облече сухи. Дък си умря от смях, когато излезе на палубата. Тирион не можеше да го вини — наистина беше комична гледка.
Лявата страна на жакета му беше пурпурно кадифе, а дясната — жълта вълна, извезана на зелени цветчета. Бричовете му бяха същите: десният крак тъмнозелен, левият — на червени и бели райета. Един от сандъците на Илирио беше натъпкан с детски дрехи, овехтели, но все още годни за носене. Септа Лемор ги беше разрязала всичките и след това бе зашила половинка с половинка, тъй че се беше получила пълна шарения. Гриф дори беше настоял Тирион да й помогне с рязането и шиенето. Несъмнено го мислеше за унижение, но Тирион бе доволен. Лемор беше приятна компания въпреки досадния си навик да го гълчи всеки път, щом каже нещо грубо за боговете. „Щом Гриф иска да ме направи шут, ще играя играта.“ Знаеше, че някъде лорд Тивин Ланистър е изпаднал в ужас, и това отнемаше жилото на гаврата.
Другото му задължение изобщо не беше шутовско. „Дък си има неговия меч, аз — перото и пергамента.“ Гриф му беше заповядал да изреди всичко, което знае за дракони. Задачата беше почти непосилна, но Тирион се трудеше над нея всеки ден и драскаше най-старателно с перото.