Беше чел много и много за дракони. Повечето описания бяха празни приказки и не можеше да се разчита на тях, а книгите, които му беше осигурил Илирио, не бяха точно тези, които би предпочел. Това, което всъщност му трябваше, беше пълният текст на „Огньовете на свободната твърд“ на Галендро, историята на Валирия. Но във Вестерос не беше известно нито едно пълно копие. Дори в Цитаделата липсваха двайсет и седем свитъка. „В Стар Волантис със сигурност има библиотека. Там може да намеря по-добро копие, ако успея да проникна през Черните стени до центъра на града.“
По-малко обнадежден беше по отношение на „Дракони, змейове и двукраки чудовища: тяхната свръхестествена история“ на септон Барт. Барт бил син на ковач, издигнал се до Ръка на краля при царуването на Джеерис Обединителя. Враговете му твърдяха, че бил повече магьосник, отколкото септон. Белор Блажения наредил всички негови трудове да бъдат унищожени, когато се възкачил на Железния трон. Преди десет години Тирион беше прочел един фрагмент от „Свръхестествена история“, убягнал на вниманието на Възлюбения Белор, но се съмняваше, че нещо от труда на Барт е стигнало отвъд Тясното море. И разбира се, още по-малък беше шансът да се добере до фрагментарния, анонимен и просмукан с кръв том, наричан понякога „Кръв и огън“, а понякога „Смъртта на драконите“, единственото оцеляло копие от който уж беше скрито в заключено подземие под Цитаделата.
Когато Полумайстера излезе на палубата и се прозя, джуджето тъкмо изписваше каквото помнеше за любовните навици на драконите, тема, по която Барт, Мункун и Томакс имаха забележително различни мнения. Халдон отиде до кърмата, изпика се срещу слънцето, което блещукаше по водата, и подвикна:
— Би трябвало да стигнем сливането с Нойн до довечера, Йоло.
Тирион вдигна глава от писанието си и отвърна:
— Казвам се Хюгор. Йоло се спотайва в гащите ми. Да го извадя ли да си поиграе?
— По-добре недей. Може да изплашиш костенурките. — Усмивката на Халдон беше остра като резец на кама. — Как каза, че се казвала оная улица в Ланиспорт, където си се родил, Йоло?
— Беше задна уличка. Нямаше име. — Тирион изпитваше саркастично удоволствие да измисля подробности за колоритния живот на Хюгор Хълма, известен още като Йоло, копеле от Ланиспорт. „Най-хубавите лъжи са подправени с малко истина.“ Джуджето знаеше, че изглежда и говори като западняк, и западняк със знатно потекло при това, тъй че Хюгор задължително трябваше да е незаконен изтърсак на някой дребен лорд. Роден в Ланиспорт, защото познаваше града по-добре от Староград или Кралски чертог, а най-много джуджета се въдеха в градовете. В провинцията нямаше чудати неща, нито представления на глумци… макар да имаше много кладенци, в които да удавиш нежелани котета, триглави телета и бебета като него.
— Виждам, че си съсипал още пергамент, Йоло. — Халдон затегна бричовете си.
— Не всички можем да сме полумайстери. — Ръката на Тирион се беше схванала и той остави перото и размърда дебелите си пръсти. — Да поиграем пак киваси? — Полумайстера винаги го побеждаваше, но пък играта беше добър начин да се убие времето.
— Довечера. Ще се включиш ли в урока на Гриф Младия?
— Защо не? Все някой трябва да ти поправя грешките.
На „Свенливата девица“ имаше четири каюти. Яндри и Юсила деляха една, Гриф и Гриф Младия друга. Септа Лемор си имаше своя, както и Халдон. Каютата на Полумайстера беше най-голямата от четирите. Едната стена беше покрита с рафтове с книги и под тях сандъци, пълни със стари свитъци и пергаменти. На другата имаше лавици с мехлеми, билки и отвари. През мътното жълто стъкло на кръглия прозорец се процеждаше златиста светлина. Мебелите включваха легло, писалище, стол, трикрако столче и таблата киваси на Полумайстера, с пръснатите по нея резбовани дървени фигури.
Урокът започна с езици. Гриф Младия говореше Общата реч все едно му е майчина и владееше съвършено висок валириански, низшите диалекти на Пентос, Тирош, Мир и Лис, както и търговската моряшка реч. Волантийският диалект беше нов за него, както и за Тирион, тъй че всеки ден учеха по още няколко думи, а Халдон им поправяше грешките. Мийринският беше по-труден. Корените му бяха валириански, но калемът беше присаден на грубия, грозен език на Стар Гхиз.
— Човек трябва да има пчела в носа, за да говори правилно гхискарски — оплака се Тирион. Гриф Младия се засмя, но Полумайстера каза само: