— Аз не съм твърдял подобно нещо. Ингъл поде тази глупост.
Устните на възрастния човек за момент загатнаха усмивка.
— Може би. Жалко, че му прерязах гърлото преди да узная, че фермерът е оцелял. Възнамерявам да се погрижа Матю и семейството му да получат подобаващо възнаграждение. Но остава един нерешен въпрос. Какво да правя с теб?
— Между брадвата и въжето избирам първото.
— Всичко с времето си, Орик. Най-големият ми проблем не си ти, а Артър Хардфилд, твоят господар. Марк Тулен дойде тук, преди да се отправи да вземе детето от Тинхам. Не съм глупак. Всички знаят, че той беше един от ухажорите на Алиса. Артър само би спечелил от изчезването му. Но не е толкова лесно да го докажа.
Войниците внезапно пристъпиха напред и сграбчиха Орик за ръцете, за да ги извият над главата му. Дръннаха вериги, окови стегнаха китките му. Сега вече Гандрем спокойно можеше да приседне на нара.
— Не възнамерявам да го докажа само на Алиса — продължи той. — Тя е умно момиче и бързо би разбрала. Става дума за следното. От много време Артър се разпорежда с тези мини, разположени на ръба на земите ми, а отказва да плаща данъци. Искам тези земи. Моите рицари ги защитават. През моя територия неговите коли и търговци се отправят за Велдарен. Тези мини би трябвало да принадлежат на мен, ако не бяха Гемкрофтови.
— Какво общо имам аз с всичко това? — попита Орик. Раменете му вече започваха да се схващат. В ума му се прокрадваше подозрение, че положението му бързо ще се влоши… особено ако го оставеха в това положение няколко часа или няколко дни.
— Крал Велор отхвърли всички мои искания. Несъмнено се бои от Трифектата повече, отколкото се бои от мен. Да не забравяме и подкупите й. А Артър няма наследник. И освен това не е подготвил завещание. Ако умре сега, земите му ще преминат под властта на най-близкия земевладелец.
— Вие. — Орик започваше да разбира. Ако Артър умреше преди сватбата си с Алиса, Джон Гандрем щеше да получи земите му. — Но Артър не се намира при вас, а при Алиса. И ако тя узнае…
— Ако узнае, ще го принуди да й върне земите. Но само ако узнае за случилото се, както сам каза. Сега разбираш ли? Целият контрол се намира в моите ръце. Артър няма да посмее да ми потърси сметка за убиването ви, защото аз бих могъл да го разкрия. Остава му единствено да си държи устата затворена и да се надява, че аз ще сторя същото.
Орик се опита да раздвижи гърба си. Неуспешно. Вратът му пропука шумно. Минути. Бяха изминали само минути, а той вече не издържаше. Предпочиташе да трепери на пода, отколкото да остане полуприкован. Дори не му се мислеше за часове. Или дни. Или, да пазят боговете, години.
— В ръцете си аз държа живота му, а също и твоя — каза Джон. — Нищо не ми пречеше да използвам Юри, но той не понесе особено добре разпита. Трябваше да се уверим, че той казва истината, нямаше как. Така че ни оставаш само ти. В чии нозе ще положиш верността си, Орик? И двамата с теб знаем, че заслужаваш смърт. Какво би могъл да сториш, за да избегнеш тази заслужена съдба? Предлагам ти да ми помогнеш. В противен случай… ти сам го каза: въже или брадва.
Орик не можеше да повярва на късмета си. Той бе смятал, че не разполага с нищо, което да използва за преговори. Но щом можеше да захвърли предишния си господар и в замяна на това да се отърве…
— Какво ще искате от мен?
— Да убиеш Артър преди той да е узнал, че нещата са се объркали. И преди Алиса да е узнала намесата му. Преди това за гаранция ще искам да подпишеш признание, в което описваш всичко сторено и което бих могъл да отнеса пред кралския съд.
— А какво ще стане, когато го убия? — поинтересува се Орик.
Този път лордът се усмихна открито.
— Човек с твоите таланти лесно би могъл да се слее с тълпата. Кер е достатъчно далече, Мордан също. Освен това съм чувал, че моряците в Ейнджълпорт често се нуждаят от опитни наемници на борда.
— А фермерът?
— Според целителите ми той ще се възстанови едва след няколко дни. Ние ще сме приключили много преди това. Освен това случващото се касае висшите кръгове. Никой съд не би взел под внимание думата на един простолюден.
По-добре от това просто не можеше да стане. Пътуването нямаше да представлява никакъв проблем за Орик, а убиването на Артър щеше да се окаже също толкова лесно. Искането да разговарят на някое уединено място щеше да изглежда напълно нормално. Тогава наемникът щеше да се озове на един замах от свободата си.