— Приемам.
— Отлично. Ще заявим, че си избягал от тъмницата след разпита ти. Когато си отишъл при Артър, той се е опитал да се разграничи и да заяви, че идеята е била изцяло твоя. Ти си го убил и си избягал. Къде — това не е моя грижа. Разбра ли?
— Да.
— Сега ще изпратя слуга, който да запише признанието ти. Сбогом, Орик.
Лорд Гандрем се надигна и излезе. За огромно облекчение на Орик войниците отвориха оковите.
Малко след това в килията пристигна старец с клюнообразен нос.
— Започни от самото начало — заяви писарят и убоде мастилницата с перото си.
Орик го стори. Планът за отвличането на Натаниел бе предшестван от кражби на злато, което Змийската гилдия да изпира…
— Наистина ли ще го пуснете да си върви? — попита един от войниците, доверен ветеран на име Сесил.
— Не, разбира се — тросна се лорд Гандрем. — Гемкрофтови държат тези мини повече от век. Бих могъл да унищожа целият им род, включително далечните роднини и Артър, а те пак ще намерят някой, различен от мен. А и в действителност мините не ми трябват. Само бих си навлякъл главоболия с тях.
— Тогава защо се престорихте?
— Това ми позволи да получа признание, което разобличава Артър. Ти лично ще отнесеш показанията му във Велдарен, заедно с мое писмо.
Сесил се поклони, за да покаже, че се чувства поласкан от доверието.
— А няма ли да изпратите и Натаниел с мен?
В момента те излизаха от коридора на тъмниците. Войникът загаси факлата — наоколо бе достатъчно светло.
— Той вече бе отвлечен веднъж по пътя, и то когато трябваше да се намира под моите грижи. В глупостта си се доверих на онази змия Артър. Не, детето ще остане тук, в замъка, докато Алиса дойде да си го прибере. Постарай се тя да научи колкото се може по-бързо. Тя е умна дама, но Артър е опасно словоохотлив. Кой знае какви лъжи й е наговорил? Това признание ще ги отстрани. И ако не съм сбъркал в преценката си за нея, тя сама ще се погрижи за Хардфилд. Сега възнамерявам да подхраня старите си кости и да напиша писмото. А ти тръгни веднага към Велдарен. Опасявам се, че Артър ще научи за станалото и ще предприеме нещо срещу нея.
— Разбира се, милорд. — Сесил отново се поклони. — А какво да правим с Орик?
Гандрем се усмихна широко.
— Той сам заяви, че предпочитал брадвата, затова пригответе бесилото. Той не заслужава нищо, дори и сам да избере смъртта си. Нека увисне от стената, както подобава на безчестните негодници.
Втора поредна нощ Алиса наблюдаваше от прозореца си как градът гори. Сега пожарите бяха повече. От дома си тя можеше да види седем. Какво ли означаваше това? Дали наемниците откриваха нови свърталища?
С празната си чаша тя поздрави звездите, обгърнати зад димен воал.
— Ти заслужаваше нещо по-добро, Натаниел — прошепна тя.
— Аз също се сещам за по-подходящи начини да почетеш сина си — каза Зуса, промъкнала се напълно беззвучно в стаята. Алиса бе привикнала с внезапните й появи, но този път трепна, прекалено изнервена.
— Може би. Но това е най-доброто, което можех да сторя.
— Лъжеш себе си. Всичко това цели да заличи твоята болка. Направѝ онова, което трябва да бъде направено, но го сторѝ истински. И понеси бремето си гордо.
Алиса захвърли чашата си към прозореца. Тя се пръсна при удара с удебеленото стъкло. Малки капчици вино потекоха към пода.
— Достатъчно. Не ми трябват речи и мъдрости. Искам да си върна детето…
Тя притисна чело към стъклото и се загледа в далечината. Опитваше се да извлече удовлетворение от гледката на пожарите. Но нищо от това не можеше да запълни празнината, която чувстваше.
— Както желаеш — каза Зуса.
— Остани — прошепна тя. Знаеше, че безликата се е наканила да се оттегли. — Какво става в града?
Другата жена посочи.
— Крадците са подготвени. Те запалиха тези огньове. И освен това избиха мнозина невинни. Мисля, че се опитват да настроят хората против краля. Има вероятност да успеят. Ако Велдарен е олтар, то ти го покри с кръв като жертва за сина си. Но не зная кой бог ще почете оброка ти. Може би и двамата ще измият ръце от този противен град.
Алиса кимна. Тя бе изпразнила ковчежетата си и бе заменила златото им с трупове. Струваше ли си подобна размяна? Нима можеше да има събитие, което да я оправдае?