— А какво стана с убиеца на сина ми?
Зуса си помисли за битката и за появата на Велиана. Безликата не знаеше за причината, поради която другата жена бе настояла да получи Стражителя. И не се интересуваше. Знаеше само, че Велиана е пожертвала приятелството им.
Но тя не искаше да разкаже на Алиса за почти пълния си успех. А не искаше и да я лъже. Затова разкри само част от истината.
— Намерих го и се изправих срещу него — призна тя. — Но той успя да избяга. Не зная къде е.
— А ти успя ли да го раниш?
— Да. До кръв.
— Поне това е нещо. Тази нощ ще излизаш ли?
Зуса опря омотаната си в ивици ръка и се загледа навън. И бавно поклати глава.
— Не. Сега има единствено хора, които се избиват едни други. Мисля, че дори и Стражителя се е отдръпнал, за да остави събитията. Може ли да си вървя?
Алиса кимна. По средата на пътя Зуса спря и се обърна. Тя изглеждаше също толкова уморена, колкото Алиса се чувстваше.
— Ако ми позволиш тази дързост, бих искала да те помоля за нещо. Нека това бъде последната нощ на хаос, Алиса. Смъртта не може да запълни болката от друга смърт. Само ще те изцеди допълнително и ще те остави още по-изнурена. Няма да се преструвам, че тези хора заслужават милост, поне повече от тях не я заслужават. Но пътят, който си избрала, отвежда единствено до разруха. Макар да съм готова да те последвам, не е нужно да се стига до това.
— Не съм сигурна, че ще успея да спра започнатото — каза Алиса.
— Ти си лейди Алиса Гемкрофт. Достатъчно силна си.
След това безликата излезе. Вратата тихо изщрака след нея. Алиса отново се обърна към пламъците, но повече не можеше да се съсредоточи. Чувстваше се изморена, в последно време почти не беше спала. През целия ден в имението бяха пристигали граждани, които да поискат обезщетение за щетите, нанесени от наемниците й. В крайна сметка Алиса се бе съгласила да плати всичко поискано, без значение от доказателствата. Не й бяха останали сили, за да спори. А по-късно бе прехвърлила тази отговорност върху Бертрам.
Сякаш призован от мисълта й, старецът отвори вратата и почука.
— Да, Бертрам?
Алиса задържа лицето си обърнато към прозореца, за да скрие сълзите си.
— Ако става дума за нещо, свързано с оплакванията, спести ми го. Не съм в настроение. А ти отдавна трябваше да си заспал.
— Както и вие. — Бертрам тихо се приближи. — Сънят ни спохожда трудно в подобни моменти. Идването ми не е свързано с исканията за обезщетения.
— А с какво?
Отражението му задъвка долната си устна, сключило ръце зад гърба.
— Прегледах сумата, която трябва да заплатим на наемниците, заедно с обезщетенията за гражданите. Тя…
— Казах ти да ми спестиш това — тросна се Алиса.
— Позволете ми да продължа. — Бертрам запазваше тона си овладян и успокояващ. — Изпълних нареждането ви и не се отнасях към цената като към нещо от значение. Но се страхувах от евентуални нередности. И страховете ми се сбъднаха. Исканията на наемниците се оказаха невероятни, особено предвид дадените от тях жертви. Гилдията им изисква допълнителна компенсация за погиналите и техните близки и роднини. Освен това пожарите бяха повече и по-мащабни от очакваното, а вие поехте отговорност за почти всички случаи.
— И?
— Не ни остава нищо, лейди Гемкрофт. Богатството ви е похарчено. Освен ако не отложим плащанията с няколко години, няма да успеем да платим на поне една трета от наемниците и ще успеем да помогнем само за половината поправки.
Жената се вцепени.
— Сигурен ли си?
Той кимна.
— Проверих няколко пъти.
Пожарите, които горяха пред нея, внезапно придобиха съвсем ново значение.
— Включил ли си и тази нощ в сметката?
— Само наемниците. И то без да включвам погиналите, защото още не разполагам със сведения за точната им бройка. За пожарите смятам, че трябва да приемем най-лошото.
Струваше й се, че светът се разпада около нея. Как бе възможно цялото й богатство да се стопи тъй бързо? Да, северните мини бяха започнали да носят по-малко приходи през последната година, но те далеч не бяха единственият източник на печалба. Нима гилдиите наистина бяха разрушили толкова много?
— Не всичко е изгубено — продължи той, приближи се и я прегърна през рамо, за да я успокои. — Измислих начин, който ще ни помогне да излезем от ситуацията. Освен това бихме могли да отложим някои плащания: за погиналите без семейства и за онези, чието положение сред пожарите не е толкова лошо.