— Какъв е този начин?
— Лорд Хардфилд е заделил значителна част от богатството си. Част, която е подготвял с мисълта да завещае на бъдещия си наследник. Ако двамата сключите брак, той би поел отговорност за дълговете ви. Позволих си да разговарям с него по въпроса. Той е склонен да ви помогне да преодолеете смъртта на сина си и да оставите зад себе си както нея, така и бедствието, което захвърлихте към града.
Тя скръсти ръце и ги притисна към себе си. Можеше ли да се омъжи за Артър? След пристигането си той винаги се бе отнасял мило с нея. И нямаше видимо намерение да си тръгва. Освен това неговата близост й даваше известна утеха. Марк й липсваше, но той нямаше да се появи, също като сина й. Може би Зуса беше права. Може би беше време да сложи край на всичко това.
— Кога? — попита тя.
— Трябва да стане скоро, особено като вземем предвид дълговете ви. Ако в началото заплатим значителни суми, ще задържим останалите от кредиторите си и ще ги убедим, че имаме намерение да изчистим дълговете си. Леон Кънингтън ще помогне, ако го помолите. Никой от членовете на Трифектата не би позволил друг да рухне, защото това би посрамило самата Трифекта. До няколко дни мога да подготвя церемонията и всички необходими документи, които да бъдат представени пред кралския съд.
Нещо в тона му пораждаше смътно неприятно усещане. Като стърженето на метал по стъкло.
— Подеми нужните процедури, но се ограничи да кажеш на Артър, че съм склонна да погледна положително на идеята. Нека той да ми предложи, а не старият съветник на баща ми.
Бертрам се усмихна.
— Права сте, права сте. Лека нощ, милейди. Може би скоро ще си възвърнете покоя.
— Лека нощ, Бертрам.
След като той си отиде, Алиса угаси свещите, върна се в леглото си и се опита да заспи. Но не можа.
— Артър Гемкрофт — прошепна тя, за да изпробва звученето на това име. Той щеше да приеме нейното фамилно име: такава бе традицията с всички мъже и жени, които влизаха в семейство от Трифектата. — Артър Гемкрофт.
Трябваше да признае, че името звучеше добре. Достатъчно дълго бе отлагала брака си. Време беше да постъпи практично.
Макар идеята да изглеждаше разумна, тя не й донесе успокоение. Алиса не спря да се върти в леглото си чак до сутринта. Прокрадналите се лъчи на слънцето осветиха измъчено лице.
Раната в крака на Призрака се оказа по-лоша от очакваното. Той се завърна в стаята си, внимателно свали оръжия и след това рухна в кревата. Тъй като прозорците нямаха завеси или кепенци, светлината се разливаше право в лицето му.
Не бе имал причина да се присъединява към тазвечершното клане, затова се беше отправил към любимата си пивница, където да удави болката в алкохол. Там бе припаднал. И никой не се бе осмелил да го събуди. Превръзката на крака бе протекла и раната се бе инфектирала.
И сега болката плъзваше по бедрото му подобно на паяк. Ако не направеше нещо, много скоро щеше да изгуби способността да си служи с коляното си. А може би щеше да изгуби и целия крак.
Вече нямаше да остане най-добрият. Дори нямаше да представлява заплаха. Човек с неговите сила и умение не бе орисан да осакатява. Немислимо бе боговете да са му отредили подобна съдба.
Боговете…
Призрака се изтърколи от леглото и отпусна цялата си тежест върху здравия крак. Проклета жрица. Стражителя бе попаднал в ръцете му. Нямаше значение, че бе изникнал ранен и без оръжия — платените убийства още в самата си същина бяха несправедливи.
Но Призрака бе постъпил глупаво, позволявайки й да се погрижи за ранения Зенке. Бе смятал, че девойката е прекалено млада, за да представлява заплаха. Само как бе грешал.
— Не се притеснявай от големите змии — бе му казал един приятел, докато двамата бяха прекосявали равнините към Велдарен. — Дребните носят най-силната отрова.
Жрицата бе дребна змия, привидно незабележима сред магьосника и бойците.
Глупак. Глупак!
Той закуцука към единствения друг мебел в стаята си — голям скрин, пълен с дрехи. Призрака се опря на него, издърпа първото чекмедже и го захвърли на пода. От образувала се пролука измъкна малка торба с монети. Това трябваше да стигне. След това взе мечовете си, отвори вратата и потъна сред болезнената светлина на утрото.