Слухът му бе досегнат от странен звук: напомняше тих ветрец, прелитащ край отвора на пещера, но бе по-плътен. Светлината блесна дори и през затворените клепачи. Тя се изля в краката му, огнена. Призрака се вкопчи в рамката на леглото и стисна зъби. Дълбокото вдишване накара ноздрите му да трепнат.
— Инфекцията се е разпростряла дълбоко — долетя гласът на Калан. — Потърпи, Призрако. Зная, че си силен. Ще издържиш.
Последваха още молитви и нов изблик на светлина. Този път тя не породи усещането за огън, а само студено вцепенение, което се разпростираше със заплашителна бързина. За момент Призрака се притесни, че то ще достигне дробовете му и ще ги вледени завинаги. Но усещането спря до бедрото му и започна да се смалява. Едновременно с това тъмнокожият осъзна, че оттеглянето на студа е отнесло и болката.
— Какво направи? — попита той и се осмели да отвори очи.
— Това, което искаше да направя — отвърна Калан.
Свещеникът поднови молитвите си, отпуснал ръце над коляното му. Разсечената плът започна да се съединява отново. Върху тъмната кожа изникна белезникав белег. Приключил, Калан се отдръпна назад и тежко се отпусна на вратата. Изглеждаше, че сенките около очите му са се задълбочили.
— Тези два дни се оказаха дълги — промълви той.
— Вини Трифектата — каза Призрака.
— Не виня никого. Нямам причина. Някои дни са дълги, други са болезнено къси. Но трябва да призная, че предпочитам по-спокойните дни.
Призрака се засмя, но нямаше сили да продължи диалога. Обгръщаше го сънливост. В пивницата бе спал само няколко часа, и то сън, който не бе донесъл облекчение. Болката бе открила начин да го преследва дори и в унеса му.
Той действително заспа. Сънят му бе дълбок и без никакви видения. Събуждането донесе със себе си усещането за много изминало време. Кракът му се чувстваше много по-добре, макар че Призрака още не смееше да го раздвижва. Ами ако всичко видяно бе илюзия и болката се завърнеше с цялата си сила, когато той се осмелеше да пристъпи?
Мъжът разтърка очи и тръсна глава, за да ускори разсънването си. Беше сам.
Когато отпусна тежестта върху коляното си, то се подгъна и не издържа. Призрака се вкопчи в таблата на леглото. И изпсува.
В следващия миг се почувства гузен заради постъпката си. Глупаво усещане, но въпреки това по врата му плъзна червенина. Той приседна върху леглото.
Какво трябваше да прави сега? Тук не го заплашваше нищо, освен това вече бе платил за това легло и целението. Единствено Стражителя тормозеше съзнанието му. Трябваше да се изправи отново срещу него, без досадните наемници. Как можеше да постигне това? И дали Стражителя щеше да сглупи да се върне в онази къща, за която вече знаеше, че е известна на враговете му? Призрака не знаеше почти нищо за жертвата си. Може би онзи все още се намираше в дома на Есхатон, а може би в момента бе преполовил пътя за Кер.
Десет минути по-късно вътре пристъпи Калан. Той изглеждаше малко по-добре. Малко.
— Беше ли ползотворна почивката ти? — попита свещеникът. Въпросът му бе зададен разсеяно, по-скоро по задължение, отколкото от искрен интерес.
— От години не бях спал така. Колко време е минало?
— Около пет часа.
Калан придърпа стола иззад бюрото си и се отпусна в него, загледан в плота. Няколко минути той не каза нищо, а се зае да разтърква челото си и да се наслаждава на спокойствието.
Призрака бе виждал подобни прояви и преди — у войниците след дълга битка. След като кръвта и телата изчезнеха от дневния ред, бойците се оттегляха в себе си, за да почерпят спокойствие от усамотението и втрият тишина в слепоочията си.
— Все още ли е зле? — попита Призрака. Мълчанието бе започнало да го измъчва.
— Беше — отвърна Калан, все така загледан в бюрото си. — Сега е по-добре. Има много мъртви. И още повече гняв и безнадеждност. Прекалено много са онези, които очакваха чудеса.
Призрака почувства зараждането на ново неловко мълчание. Тъй като тази тема не бе подходяща за него, тъмнокожият насочи разговора към по-светски теми.
— Какво му има на коляното ми? — попита той. — То не издържа тежестта ми.
Този път Калан погледна към него.
— Отстраних инфекцията и затворих раната, но мястото все още е чувствително. Заклинанието, което използвах, за да заглуша болката ти, изчезва бавно. Докато то отшуми, повечето от мускулите на засегнатото място ще останат неподвижни. Недей да напрягаш крака си, няма как да ускориш процеса. След няколко часа отново ще можеш да ходиш, макар и с накуцване. А след още няколко ще можеш да продължиш с делата си. С убиването, предполагам. Което ще изпрати при мен още мъже и жени, които да лекувам.