Пред себе си той бе поставил малка купичка. Не очакваше и не разчиташе на милостиня, но сърцето му се стопляше всеки път, когато все пак получеше. Купичката също бе част от маскировката. Всяка от престъпническите гилдии във Велдарен го искаше мъртъв. Хаерн не можеше да си позволи да привлича излишно внимание, като пропусне подобен детайл от ролята си.
Малко преди смрачаване той се размърда. Пекарят вече си бе отишъл, затова младежът се справи с познатата ключалка и се промъкна вътре. Взе два резена хляб, изсипа съдържанието на купичката, за да плати, и излезе. Дъвчейки, той пое на юг по главната улица. След около половин миля сви встрани, за да навлезе в територията на Змийската гилдия. Там се въплъти в познатата си роля на пияница на име Берг. Започна да накуцва, леко отпусна челюст и измърмори няколко думи, за да изпробва фъфленето си. Берг се залавяше с всякаква работа, стига тя да предоставеше няколко монети за пропиване. Това му позволяваше да знае неща, които не би трябвало да знае.
Например той знаеше, че Стражителя е задигнал три чувала златни монети от Змиите.
Неговият човек бе едноок мордански главорез на име Менск. Берг го откри подпрян на входа на една странноприемница, дърпащ от дълга лула.
— Какво искаш, Берг? — попита едноокият. Той не скри потръпването си заради вонята на приближилия се.
— Подочух нещо — изтърси Хаерн. — Нещо, което струва поне един сребърник.
Менск присви око.
— Нищо, което ти би могъл да чуеш, не струва толкова скъпо. Пет медни монети, ако реша, че е полезно, иначе ти давам една. А ако е нещо, което вече зная, няма да получиш нищо.
— Шест медни — настоя Хаерн. Знаеше, че няма да ги получи, но пък образът на Берг несъмнено трябваше да направи подобен опит.
— Пет — навъси се едноокият. — И ако продължаваш да увърташ, ще станат още по-малко.
— Снощи пиех край източната стена и видях нещо странно. Неколцина от твоите Змии вкарваха някакъв сандък… май беше ценно.
Сега вече Менск го слушаше много внимателно. Дори бе изтеглил кинжала си и го държеше готов зад гърба си. Очевидно тази доставка бе изключителна тайна.
— Може би. Само това ли си видял?
Хаерн поклати глава:
— Не. Ако беше само това, не бих си правил труда да те безпокоя. Защо да ти казвам нещо, което знаеш? Видях Стражителя. Той изби почти всички.
— Знаем, че е бил той — рече едноокият. Той леко се размърда. Десният му крак се отдръпна няколко пръста назад. Готвеше се за намушкване. Хаерн запази дишането си спокойно. Берг не би забелязал…
— Но знаете ли, че онзи, който ги уби, беше Ястреб?
Менск застина. По погледа му пролича, че е повярвал.
— Какво?
— А, не. — Хаерн отстъпи назад и зафъфли по-силно в престорено вълнение. — Седем медни, иначе отивам при друг.
— На ти шест. — Менск захвърли монетите на земята. — Говори!
Хаерн се хвърли към земята и трескаво започна да събира парите, като същевременно ломотеше.
— Видях го да се промъква по покривите. Исках да изкрещя, така беше, обаче той се оказа страшно бърз. В първия момент го видях и се почудих какво прави този глупак на покрива, а в следващия вече той сечеше наред. Небеса, никога не бях виждал толкова кръв!
— И си сигурен, че той е от Ястребите?
— Точно преди да нападне, видях медальона му. Вярно, че бях далече, но луната беше силна. Медальонът имаше перо и око. Нали това е новият им символ? Благодаря за парите, Менск!
Хаерн се изправи и отстъпи назад. Вече се намираше на безопасно разстояние от едноокия, сега онзи не би се впуснал да го преследва. Върху лицето на Менск изникна леко разочарование, което достави огромно удоволствие на русия младеж. Той бе разказвал подобни лъжи пред различните гилдии и преди. Историята на Берг далеч не можеше да бъде сметната за достоверна, но точно това бе идеята. Хиляда дребни лъжи и захвърлени погрешни дири се сливаха в нещо далеч по-ефективно от едничко категорично обвинение, лесно оборимо. Хаерн искаше гилдиите да се вкопчат една срещу друга, уверени, че тайнственият Стражител е един от тях.
Менск щеше да разпространи вестта. Този слух щеше да се присъедини към вече натрупаните.
— Махай ми се от очите — каза Менск. — За нещо толкова безполезно трябваше да ти платя три монети.