Най-лошото бе, че уличката, която бяха избрали да защитават тъй ожесточено, бе къса, рядко посещавана и носеше нищожни печалби.
— Това е безнадеждно — каза тя и се приближи към първомайстора си. Хубава гилдия. Четирима крадци, застанали да убиват навлезлите в уличката им. Несъмнено останалите предводители трепереха от страх. — Постигнахме единствено няколко трупа.
— Слухове — отвърна маскираният и продължи да оглежда улицата. — Мълви. Преувеличения. С времето те ще започнат да работят за нас. Започваме с една улица, за която целият град научава, че е наша. Тогава към нея прибавяме втора. Трета. С всеки изминал ден ще се разгръщаме все повече, докато не се разпрострем до максималните си възможности. По това време нашата гилдия ще е станала най-ужасяваща, защото ние сме малцина, но опитни. И ще сме показали, че другите не могат да ни спрат. Или дори да ни забавят.
Велиана подбели очи, но реши да не продължава разговора. Чувстваше се прекалено уморена, за да спори.
— Не би било зле да поспим — каза един от близнаците.
— Да, не би било — потвърди другият.
— Така да бъде — реши магьосникът. — Да се връщаме. Утрешният ден ще бъде не по-малко натоварен. Дори повече, ако наемниците решат да не си дават зор. Гилдиите представляват далеч по-голяма заплаха за нас. За войниците ние сме нищожна групица, която не си струва усилията, другите гилдии представляват интерес за тях. Но Трен, Кадиш, Уилям… Те ще разберат. Някой от тях ще се нахвърли отгоре ни с цялата си ярост. Тази битка ще трябва да спечелим на всяка цена, цялото ни бъдеще ще почива на тази победа.
— От всичко това чух единствено думата почива — отбеляза Велиана.
Той присви очи зад маската, но в следващия миг се засмя.
— Трябва да знаете и разберете, че ни очакват и по-дълги дни. Но пък няма причина да се пресилваме излишно. Днес постигнахме нужното. Да се оттеглим.
Магьосникът ги поведе. Никой не ги нападна по пътя, никой не ги следеше. Тази уличка далеч не беше един от центровете на гилдийна активност. Малцината изникнали тук крадци лежаха убити. Повечето от тях бяха бягали от наемниците.
Когато достигнаха убежището — изба, наета от заможен пивничар — Мъртвешката маска запали факла с едно докосване на пръсти и поведе съгилдийниците си надолу.
Скривалището не беше празно.
— Доста се забавихте — отбеляза Стражителя, облегнат на отсрещната стена.
Близнаците изтеглиха кинжали. Велиана осъзна, че и нейната ръка е полетяла към оръжието. Мъртвешката маска повдигна ръка, а после свали втората половина от името си и се усмихна.
— Прости ни. Не знаехме, че ни чакат гости. Дошъл си да приемеш предложението ми?
Хаерн кимна към близнаците.
— Виждам, че си си намерил нови приятели.
— За момента — изрекоха Миер и Ниен.
Стражителя се засмя.
— Нищо против. Приемам, че можеш да четеш?
На колана му висеше кожена торба, пълна със свитъци. Той извади един от тях и го подхвърли на магьосника. Онзи го улови и го разгърна. Тъй като върху лицето му скоро изникна изненада, Велиана се приближи, за да погледне. Но мъжът движеше свитъка прекалено бързо.
— Целият град? — попита Мъртвешката маска. Изглеждаше готов да избухне — гневно и същевременно в смях. — Да не си се побъркал?
— Може би. Да не би да те хвана страх?
— Не извъртай нещата. Искаш да представиш едно и също искане пред гилдийните първомайстори и Трифектата и да ги принудиш да приемат в рамките на една нощ?
Велиана издърпа свитъка от ръката му, за да прочете сама. Прилежният почерк на посланието предупреждаваше четящия или да приеме посочените условия, или да умре: кралят или неговите съветници щяха да утвърдят сума, равна на половината злато, изгубено заради кражби или похарчено за наемници, да бъде разпределена по равно сред петте гилдии крадци. В замяна гилдиите се съгласяваха да не допускат кражби в рамките на градските стени. Следваше датата, на която Стражителя очакваше да получи отговор… тя щеше да настъпи след две нощи.
Жената отново сви пергамента и го подметна обратно към Хаерн, който ловко го улови.
— Това е безумие.
— Ако не греша, идеята беше ваша, а не моя. Така че безумието е споделено.
Мъртвешката маска се изсмя.
— Аз исках провеждането на среща, на която те да постигнат споразумение. Исках отлагане, което да предостави шанс за известна намеса и проредяване на гилдиите, които биха се възпротивили. А ти възнамеряваш да принудиш гилдиите и Трифектата да станат първи приятели, и то да постигнат това разбиране в рамките на една нощ. Какво ти дава основание да смяташ, че това би проработило?