— Знаеш, че неколцина ще се съгласят веднага — настоя Хаерн. — Наемниците унищожават всичко. Тази разруха ще продължи, докато услугите им не започнат да излизат прекалено скъпо на Трифектата. Войната продължава над десет години, далеч по-дълго от желанието на Трен. Трифектата не спира да губи пари, но не разполага с достоен начин да излезе от положението. Доколкото Трен изобщо би й позволил.
Велиана поклати глава.
— Точно ти би трябвало да знаеш колцина биха се възпротивили на подобна промяна. Ти искаш да ни превърнеш от крадци в долнопробни телохранители. Това изисква промяна в самата същина на гилдиите.
— Гилдиите са се променяли и преди — възрази Хаерн. — Преди баща ми да се укрепи, те са били съставени от обикновени крадци, нищо повече. Крали са каквото им попадне, без дори да помислят да посегнат към Трифектата. Наркотиците, трафикът, рекетът — всичко това е плод на неговата мисъл. На неговата визия. Той промени същината на играта.
Гласът му ставаше все по-тих.
— Баща ми превърна група ловкопръсти бедняци в империя на организирани кражби и смърт. Останалите гилдии последваха примера му. Дайте ми шанс да заменя наследството му. До този момент само убивах. Време е да придам смисъл на тези убийства. Те ще послужат като заплаха и предупреждение. Всеки първомайстор или благородник, който откаже, ще намери смъртта си. Онзи, който заеме мястото му, ще получи същия избор. И ще бъде сполетян от същата орис, ако откаже. Баща ми положи началото на този хаос, а аз ще сложа край.
Велиана погледна към магьосника, който бе потънал в мисли. Почти се виждаше как идеята назрява в ума му и оформя разклонения в зависимост от евентуалните реакции на всички замесени.
— Разполагаш с одобрението на Пепелявата гилдия — неочаквано каза той. — Тази нощ ли ще разнесеш посланията?
— Да.
— Тогава върви. Имам само една молба: остави баща си на мен.
Хаерн поспря и сведе поглед.
— Така да бъде — рече той, когато отново повдигна очи. — Ти възнамеряваш да натрупаш богатство, Маско, затова ти имам доверие. Но помни, че условията важат и за теб.
Магьосникът не изглеждаше притеснен от заплахата.
— Запази енергията си за онези, които ще ти създадат неприятности.
Когато гостът им си отиде, Велиана се нахвърли върху Мъртвешката маска.
— Неговото безумие мога да разбера, но ти? Защо го подкрепи?
Той я изгледа спокойно с двуцветните си очи.
— Ако успее, хубаво. Ако се провали, ние не губим нищо, Велиана. Освен това замисълът му ще отвлече вниманието от нас. Планът му е лудост и най-вероятно ще докара смъртта му, но аз няма да го спра. По-дребните крадци вече изпитват ужас от него. Ако Хаерн оцелее, той ще се превърне в истински ужас. Подобна репутация е единственият начин да задържи споразумението достатъчно дълго, за да извлечем полза.
— Защо Трен? — попита Миер.
— Защо ние? — попита Ниен.
— Защото — Мъртвешката маска се обърна към близнаците, усмихнат до уши — ако той приеме, останалите гилдии ще го последват като плочки за домино. Или бихте предпочели да оставя най-важната част от целия план в ръцете на друг?
За последно Джерънд Кролд бе виждал жителите на Велдарен толкова гневни по време на гладните бунтове преди пет години. Като кралски съветник му се бе наложило да изслуша множество оплаквания относно бездействието на градските стражи, пожарите, кражбите, а също и изисквания за компенсации. Седнал в неудобен стол, разгърнал счетоводна книга пред себе си, той отхвърляше всяка молба. Редиците молители не свършваха. И то при положение, че войниците не пропускаха някои от по-дрипаво облечените лица.
Когато слънцето най-сетне залезе, Джерънд проведе разговор с краля, в който го излъга за продължаващата поданическа привързаност. След това най-сетне бе свободен да се оттегли в покоите си, където по негово нареждане слугите бяха приготвили бутилка вино.
— Проклети крадци — промърмори той, докато оставяше коридора зад себе си. Изминалите пет години бяха посребрили косата му и бе превърнал брака му в редки преспивания със съпругата. Кролд прекарваше почти цялото си време в замъка.