Част от Хаерн се надяваше, че по пътя ще се натъкне на разбойници. Вълнението и битката определено бяха за предпочитане пред отвращението, което докарваха спомените му.
Глава четвърта
Макар да не посещаваше замъка Фелууд за пръв път, Марк Тулен отново изпитваше възхита от внушителната крепост, изградена от тъмни каменни блокове и брадясала с бръшлян. Сред провизиите в раницата му почиваше писмото от Алиса, в което тя го молеше да вземе сина й и да го доведе във Велдарен. Писмото бе заварило Марк в Ривъррън, недалеч от Фелууд. Той веднага бе отговорил, защото бе доловил неспокойството в писмото й. Каквато и да бе причината, той не искаше да се бави.
— Искам да се срещна с лорд Гандрем — извика той пред портата. — Аз съм лорд Марк Тулен и пристигам по молба на лейди Гемкрофт!
Войниците му отвориха и го отведоха при господаря на крепостта. Джон Гандрем се надигна от трона си, усмихнал сбръчкано лице. Той носеше зелено-златна роба и бе увенчал сивите си коси с тънка сребърна диадема.
— Добре дошъл. — Джон стисна ръката му. — Отдавна не си идвал да ни видиш. Ривъррън не е толкова далече, та да оправдае идване по веднъж на година.
— Бях тук през пролетта — каза Марк. — Не ми казвай, че си забравил?
— Не бих се изненадал, ако е точно така. — Гандрем седна отново и се засмя.
— Уви, сегашното ми идване не се брои за посещение — продължи Тулен. — Дошъл съм да взема момчето на Алиса. Трябва да го придружа обратно до Велдарен.
По лицето на Джон Гандрем пробяга сянка. Той отпи от бокала си, преди да отговори.
— Натаниел не е тук — каза възрастният човек, докато оставяше чашата обратно. — Преди няколко месеца лорд Артър Хардфилд го отведе в Тинхам. Предположих, че това е по молба на Алиса. Той определено остави това впечатление.
Стомахът на Марк се сви.
— Убеден съм, че Артър не е сторил на момчето нищо лошо — продължи Гандрем. — Той каза, че искал да му покаже работата. В крайна сметка на Натаниел му предстои да застане начело на рода Гемкрофт. Опитът с мините определено няма да му навреди.
Марк му благодари и се поклони.
— Няма ли да останеш?
— Извинявам се за бързането — оправда се през рамо младият благородник. — Но Алиса е нетърпелива да види сина си, а тръгването от Тинхам ще удължи пътуването ни. Не смея да прахосам и една нощ, в която бих могъл да пътувам.
— Така да бъде. Приятен път.
— И приятни нощи — рече Марк.
След като напусна замъка, той веднага се отправи на север. За щастие бе взел достатъчно припаси — храната, която бе предвидил за двама, щеше да му стигне до Тинхам. Там щеше да му се наложи да се запаси наново, поне за разстоянието до Фелууд.
Предстояха му няколко дни път, които щяха да му предложат повече от достатъчно време за размисъл.
Марк знаеше, че Артър е негов съперник за вниманието на Алиса. В редките моменти, когато двамата с лейди Гемкрофт бяха оставали сами, Марк бе усещал, че тя го намира за по-интересен и по-привлекателен. Но Артър разполагаше с пари и влияние — нещо, което не можеше да се каже за самия Марк. И нещо, което Алиса не можеше да подмине. Почти всеки град около планината принадлежеше на Артър Хардфилд. Марк притежаваше единствено Ривъррън, и то отскоро — след смъртта на Тео Кул. Смърт, за която бе отговорна самата Алиса.
По слуховете, които дочуваше, и по студените погледи, които му хвърляше съветникът й, младият лорд Тулен можеше да види, че в очите на Велдарен той не е смятан за фаворит.
Но той нямаше да позволи това да го спре. Със същото се бе сблъсквал и по време на изправянето си срещу непрекъснато усилващия влиянието си Тео Кул. Но ето че Тео бе умрял, и то защото синът му се бе опитал да вземе ръката на Алиса. Младата лейди Гемкрофт бе държала под око новия стопанин на Ривъррън. Именно така Марк се бе запознал с нея.
— Не спирай още — прошепна младежът на коня си. — Зная, че си уморен, но трябва да изкараме още няколко мили.
Никак не му харесваше идеята Натаниел да остава насаме с Артър. Лорд Хардфилд наближаваше средната възраст и имаше навика да подхожда към всичко със спокойна пресметливост. Несъмнено той виждаше в ухажването игра. И по-рано Марк се бе намирал в губеща позиция, а сега тя се влошаваше още повече: Артър разполагаше с карта, която можеше да му гарантира победата. Ако момчето се сприятелеше с лорд Хардфилд, сърцето на майка му бързо щеше да се обърне към избраника на сина си.