Пръстите му започнаха да опипват нейните.
— Изкълчени са. Захапи дръжката на кинжала, ако трябва.
— Просто го направи.
Един след друг той се зае да намества пръстите. Болката бе невероятна. След третия Велиана се облегна на него, защото не можеше да се задържи на крака. Когато приключи, той свали маската си и превърза ръката й.
През сълзите си тя се вгледа в лицето му. Гневът бе изчезнал. Той не бе насочен към нея, а към онези, които го бяха прогонили. Любопитството й се разбуди. Какви ли планове бе подготвил той за гилдията й?
Магьосникът отново заговори, но този път шепнешком. И приведен към нея.
— Нужна ми е помощ за онова, което възнамерявам да сторя. То ще бъде нещо удивително, каквото Велдарен не е виждал до този момент. Няма да лъжа, че ти ще застанеш начело на гилдията. Но от дясната ми страна винаги ще има място за теб.
— И защо смяташ, че съм готова да заменя Гарик с теб, след като позицията ми ще си остане същата?
Той се усмихна. Познатият блясък на веселие отново изникна в очите му.
— Защото аз те почитам. Гарик признава единствено страха. Уважение или уплах предпочиташ? Освен това не възнамерявам просто да заменя Гарик, целта ми е по-голяма. Ние с теб ще се превърнем в легенди на подземния свят, Вел. От теб се иска единствено да се съгласиш.
Велиана погледна към превързаната си ръка, а после към очите му.
— Трябва да помисля.
— Времето не тече в моя полза, затова ти давам само едно денонощие, за да размислиш. Много скоро Гарик ще изостави номерата и ще се опита да ме убие открито. Трябва да бъдеш на моя страна, когато това се случи.
Тя понечи да се отправи към убежището.
— Върни се на поста си.
— Онзи номер с кинжала — спря я мъжът. — Къде си научила това?
Този път беше неин ред да се усмихне.
— Всеки си има тайни.
Изглежда това развесели и него. Той се отдръпна, за да й направи път. Велиана се отправи директно към леглото си, където се настани, но не за да спи, а за да размишлява. Чувстваше се много объркана. Сред гилдията нямаше към кого да се обърне, но извън нея имаше една жена, която не би предала тайните й и срещу смъртна заплаха. Жена, спасила я от ужасна съдба в лапите на Гилеас Червея.
Велиана се надигна, за да се преоблече в по-тъмни дрехи. Тя напусна през друг изход и се отправи към покривите. Озовала се сравнително свободна, жената взе гилдийния си плащ и се отправи към Зуса.
Глава седма
Минаваше полунощ, когато Артър Хардфилд пристигна пред дома на Гемкрофт, придружаван от девет войници. Един от пазачите веднага го разпозна и отвори портите.
— Господарката спи, но ние не бихме могли да прогоним толкова високопоставен гост. Надявам се, че късната ви поява не е придружена от лоши вести?
— Надявай се колкото си щеш — каза Артър. — Това няма да промени вестите, които нося.
Във фоайето на дома посетителите предадоха оръжията си. Дори лорд Хардфилд не правеше изключение. Докато подаваше украсения си меч — родова реликва — Артър злобно изгледа наемника.
— Ще получиш по един камшик за всяка драскотина по оръжието — рече той. — Не си мисли, че Алиса няма да ме послуша.
— Разбрано, сър — каза войникът. — Ще ви помоля да изчакате тук. Господарката ще се появи скоро, вече изпратихме слугиня да я събуди.
— Притоплете храна за хората ми — нареди Хардфилд. — А за мен донесете нещо по-силничко. Предпочитам да не посрещам Алиса пребледнял като труп.
— Веднага, сър.
Неколцина слуги бързо се раздвижиха. Личеше, че са навлекли дрехите си набързо и че все още не са успели да се разсънят. Повечето от наемниците, охраняващи дома, изглеждаха далеч по-добре — в крайна сметка те трябваше да дежурят по това време.
Изникна някаква възрастна слугиня, която подкани войниците да я последват.
— Вие идвате ли? — обърна се един от тях към Артър.
Лорд Хардфилд поклати глава.
— Ще изчакам тук. Вие се подкрепете и после си намерете място за нощувка. — При тези думи той погледна към слугинята. — Няма да търсим странноприемница по това време.
Изглежда прислужницата бе схванала намека. А ако не беше, хората му нямаше да пропуснат да разяснят.
Артър свали дебелото си палто и се приближи до камината, за да се сгрее. Скоро след това се появи прислужница, която му донесе чаша.