Артър забеляза великолепна възможност. Трябваше да положи огромни усилия, за да не се усмихне.
— Наистина имаше… символ — каза той с престорено колебание. — Не исках да отегчавам скръбта ти с тези подробности.
— Разполагам с остатъка от живота си, за да скърбя. — Алиса отстрани остатъка от грима си. — Какъв беше символът?
— Око, очертано с кръв. Това е символът на Стражителя. Мисля, че става дума за нещо, свързано с местните престъпнически гилдии, но не мога да ти кажа повече, защото от години не следя отблизо случващото се във Велдарен. Може би някой от твоето обкръжение би могъл да ти помогне с по-конкретни сведения.
По сепването й пролича, че пренасочването на вината е проработило отлично.
— Как смее? Убива сина ми и моя… и Марк, а после дори се подписва? Ще накарам жив да го одерат пред очите ми.
— Позволи ми да се включа в търсенето — предложи Артър Хардфилд.
Алиса поклати глава.
— Не. Това е моя отговорност. И вината също е моя. Изпратих Марк да го поведе по пътищата, вместо да го оставя в безопасност.
— Не забравяй, че става дума за мой керван.
Срещу погледа й лордът си наложи гневна маска. Той трябваше да изглежда виновен, а не нетърпелив. Трябваше да се гневи не само заради откраднатото злато, а и заради избитите си хора.
Явно изпълнението му беше добро, защото Алиса клъвна.
— Така да бъде. Ако получиш възможност, убий го. Макар че аз го предпочитам жив.
— Мъченията и мъстта не подхождат на толкова красива жена като теб.
— Вини света, стоварил отгоре ми подобна мъка. Ако боговете са благосклонни, аз ще бъда онази, която ще пререже гърлото на Стражителя и ще почувства кръвта му да се разплисква по ръцете й.
След дълго мълчание тя попита:
— Взехте ли… тялото?
— Не. — Артър поклати глава. — Имаше само огромна клада.
— Значи синът ми ще прекара вечността сред масов гроб, а пепелта му ще бъде тъпкана от волски копита? Оценявам подкрепата ти, Артър, но в това отношение си се провалил. Трябвало е да ми донесеш костите му.
Над камината бе поставен звънец, който Алиса взе и разтърси. Веднага се отзоваха двама слуги.
— Бъдете така добри да заведете лорд Хардфилд до стаята му — каза тя, а после се обърна към Артър. — Нуждая се от почивка. В настоящия момент не бих била добра компания. Лека нощ.
Той се поклони и последва слугите. Те го отведоха в просторна стая с огромно легло и дебели завеси, които Артър отмести лично, за да разглежда звездите. Тъй като появата му не бе оповестена предварително, огнището не бе запалено и помещението почти не се отличаваше от хладината на нощта.
Хардфилд отново си облече палтото и се отпусна върху кревата. Само след минути на вратата му се почука.
— Влез — каза Артър. Съжаляваше, че не си е взел обратно меча.
Посетителят се оказа Бертрам, възрастният съветник, заемал тази си служба повече от петдесет години.
— Още не съм разговарял с Алиса — поде той, — но я познавам достатъчно добре, за да предвидя нареждането й. Тя ще ми възложи погребението на момчето. Носите ли тялото на Натаниел?
Този въпрос бе парлив, без значение кой го задаваше. Артър не разполагаше с тяло…
— Телата на детето и спътниците му са били изгорени. Алиса не посрещна това добре, когато й казах.
Бертрам се навъси.
— Не мога да я виня. За нея би било много тежко, ако не разполагаме с нищо, което да погребем. За мен самият това няма чак такова значение. Когато огънят ги очисти, всички кости си приличат.
Артър се бе втренчил в стареца и се опитваше да разгадае ставащото. Дали съветникът се опитваше да му помогне, или правеше опит да извлече информация? И нима наистина загатваше погребването на мним труп?
— Съмнявам се, че Алиса би се съгласила — предпазливо каза лордът.
— Тя няма как да прецени онова, което не знае. — Бертрам се обърна към вратата и положи длан върху дръжката, но спря и се обърна отново. — През следващите няколко дни ме очаква много работа и няма да имам възможност да напускам града. Дали вие или някой от хората ви не бихте могли да донесете тялото? Много бихте ме облекчили.
— Радвам се, че ще мога да помогна в такъв тежък за дома момент.
Бертрам се усмихна.
— Много бих се радвал, ако вие вземете ръката на лейди Гемкрофт. Лека нощ, лорд Хардфилд.