Бертрам се поклони и кисело се оттегли.
Задействала отмъщението си, Алиса приключи с почистването и се отпусна в леглото. Опита се да заспи, но неуспешно. След около половин час на вратата й отново се почука, само веднъж, но решително.
Тя не обърна внимание. След половин минута чукането се повтори.
— Влез — каза тя и отдръпна лакът от очите си, за да погледне.
На прага изникна Артър.
— Не исках да те безпокоя… — поде той. Алиса поклати глава.
Лордът прекоси стаята и се настани до нея с дрехите. Сред утехата на прегръдката му жената зарида отново. Той представляваше нещо стабилно сред обгърналия я хаос.
Известно време Хардфилд не каза нищо, само я притискаше към себе си и я галеше по косата. Тялото му излъчваше приятна топлина.
— Ако има нещо, с което бих могъл да ти помогна, можеш да се обърнеш към мен, без значение по кое време и с каква причина. Исках да знаеш това.
Алиса взе ръката му и я стисна. Цялото тяло я болеше. Слепоочията й пулсираха. По лицето й все още се стичаха сълзи, този път мълчаливи. Тя затвори очи, отпусна лице върху гърдите му и се съсредоточи върху дишането му. Докато мислеше само за този ритъм, може би щеше да успее да заспи. Може би щеше да успее да забрави проклетата нощ, а на сутринта кошмарът щеше да е отминал. Може би…
Тя заспа.
Глава осма
Не съществуваше никакво колебание относно човека, към когото Зуса щеше да се обърне най-напред в търсенето си. Отвъд оградата на имението се издигаше малка изоставена постройка. Преди тя бе служила като барака за подслон на градинските инструменти, но Алиса я бе преотстъпила на Зуса. Безликата я бе разделила на спалня и тренировъчна зала, беше застлала пода с дебел килим и бе покрила стените с красиви картини.
Зуса се бе отбила в дома си, за да вземе няколко неща, необходими за диренето й. С изненада откри, че Велиана, която бе възнамерявала да потърси, вече я очаква.
— Зная, че идвам ден по-рано — каза белязаната. Тя бе махнала наметалото си и носеше черно-сива прилепнала одежда. — Не съм дошла просто за тренировка, а и за съвет.
Зуса свали плаща си и го положи върху леглото. Велиана бе оставила ботушите си край вратата и бе застанала боса в средата на стаята.
— Ще ми разкажеш по време на тренировката — рече Зуса. — Все още чувствам повика на съня, така че имам нужда от раздвижване.
И двете изтеглиха кинжалите си. Още в самото начало наставницата бе настояла за истински оръжия. Тя считаше, че умението й не би й позволило да нарани сериозно Велиана, а и щеше да попречи на последната да стори същото. За изминалите пет години ученичката й беше напреднала бързо. Така че когато някоя от двете успееше да нанесе удар, това бе смятано за заслужена рядкост.
— Някога да си чувала за магьосник, наричащ себе си Смърт, Мъртвешката маска, Маската на Смъртта или нещо подобно? — попита Велиана, започнала да се разтяга.
Зуса поклати глава. Събеседничката й не изглеждаше изненадана.
— Все пак реших да попитам — продължи белязаната. — Въпросният изникна преди седмица. Изключително опасен. Възнамерява да убие Гарик, макар да не зная как. Струва ми се, че ще успее.
— И ти възнамеряваш да убиеш този опасен магьосник?
Велиана нанесе лъжлив удар, сетне насочи острието си ниско надолу, очаквайки Зуса да отрази удара. Кинжалите им се сблъскаха сред метален звън. Двете се впуснаха в опитен танц, чиито движения бяха усвоили до съвършенство през годините: съвършено редуване на разсичания и отскоци, отразявания и удари. По време на упражненията продължиха разговора си, макар и с леко задъхани гласове.
— Не съм сигурна дали съм способна. И дали искам. Гарик се е обърнал срещу мен. Смята, че може да оцелее и без моята помощ. Може и да е прав. Но по времето, когато аз го издигнах до първомайстор, той беше лъжлив страхливец.
Зуса ускори темпото и принуди Велиана да премине в защита. Безликата се въртеше и нанасяше бързи удари.
— И мъжете, и жените се променят с времето.
— Не по такъв начин. Неговата промяна е прекалено внезапна. Имам чувството, че пропускам нещо очевидно.
— Може би тъкмо тези мисли са причината за пропуска ти. Какъв съвет искаш от мен?
Велиана отскочи назад, но Зуса не й позволи отдих, а се хвърли подире й с размахани кинжали. След като отрази двойния замах, белязаната блъсна учителката си с лакът в гърдите и я оттласна.