— Трябва да направя избор, но не зная кой е правилният. Ти ме познаваш най-добре, Зуса. Какво трябва да направя?
Зуса се отдръпна назад, потърквайки гръдната си кост. Нещо наистина сериозно бе разсеяло мислите на Велиана, за да вложи тя толкова непредпазлива сила в удара си.
— Аз виждам много решения. Открий каква е тайнствената причина, окуражила Гарик, и я унищожи. Присъедини се към магьосника и затвърди сегашната си позиция. Започни да изграждаш свой план за отстраняването на Гарик. Приеми ситуацията и изчакай неминуемия кинжал. Така или иначе ти си тази, която ще вземе решение.
— Уморих се от игри — каза Велиана. — Нямам време да проучвам Гарик. Много скоро той ще направи хода си срещу мен, усещам го. Обещах на Мъртвешката маска да му отговоря утре вечер.
— А той ще те убие ли, ако откажеш?
Велиана се засмя.
— Може би. Не зная нищо за него.
— Тогава как можеш да му имаш доверие?
— Защото се сражавах с него. Той не се възползва от възможността си да ме убие. Никога не показа страх, дори и когато аз на свой ред имах шанс да отнема живота му. Той е жесток, страховит и целеотдаден. Каквато и да е целта му, той ще успее. Вероятно се страхувам, че аз ще се окажа следващата на пътя му.
Зуса завъртя кинжали в подкана за нов сблъсък.
— Тогава се присъедини към него без колебание. С постъпката си Гарик си е заслужил предателството. Изслушай плана на Мъртвешката маска, но непрекъснато стой нащрек. Във всеки чужд замисъл изникват възможности, от които ти можеш да се възползваш.
Сега беше ред на Велиана да атакува. Тя се впусна с ожесточение, което разтревожи Зуса. Обикновено ученичката й бе много по-овладяна. Изглежда този тайнствен заклинател я бе притеснил значително.
Може би чувстваше вина заради предателството към Гарик? Или гордостта не й позволяваше да се примири за постоянно с второто място в Пепелявата гилдия? Каквато и да бе причината, кинжалите на Велиана бяха изгубили обичайната си грация. На няколко пъти Зуса трябваше да отскача, за да не пролее кръв върху пода.
— Овладей се, момиче — най-сетне каза тя, когато един замах едва не разсече гърлото й. — Ако този избор те тревожи толкова, аз ще реша вместо теб, за да можеш ти да се съсредоточиш в тренировката и да не ме убиеш с небрежността си.
— Съжалявам. — Велиана прибра остриета и се облегна на стената. Звучеше ужасно задъхана. — Трябва да вървя.
— Почакай. Аз също имам въпрос за теб. Някой е убил детето на Алиса. Трябва да открия кой.
— Някой е убил Натаниел? Мислех, че ти си я убедила да го изпрати на север, далеч от града.
— Така беше. Тя го повикала обратно. Детето е било убито по пътя.
— Мога да ти гарантирам, че това не е дело на Пепелявата гилдия — веднага каза Велиана. — Никога не бих позволила на Гарик да стори нещо толкова долно. А той още не е достигнал момент, в който би подготвил нещо толкова мащабно зад гърба ми.
— Сигурна ли си?
За момент Велиана замълча в размисъл. И въздъхна.
— Не, не съм. Може да е придобил по-голям контрол, отколкото осъзнавам. Ниското ми мнение за него ме е заслепило за амбициите му. Гарик няма намерение да остава нечия марионетка. Но въпреки това не ми хрумва причина, поради която би убил Натаниел. Не е имало и как да знае, че момчето пътува към града. Друго има ли?
С единия от кинжалите си Зуса очерта символа, който войниците й бяха показали.
— Това. Кажи ми какво знаеш за този… Стражител.
— За пръв път чухме за него преди около три години, но нищо не пречи да ни е убивал още преди това. Предвид непрекъснатите сражения между гилдиите, нищо чудно много от труповете, за които е отговорен той, да са били приписани на вътрешни дрязги. Във всеки случай преди три години започнахме да откриваме този символ, понякога придружен или заменен от буквата С. С течение на времето той изглежда натрупа самоувереност, защото започна да оставя по-ясен знак, често с кръв. Стражителя избива крадци от всички гилдии, без видимо предпочитание. Всяка от гилдиите е обвинявала всяка от останалите, че тайно го поддържа, но до този момент не са изникнали никакви категорични доказателства. Който и да е той, става дума за човек, изпитващ изключително силна ненавист към крадците. И изключително ловък. Малцината, оцелели сблъсъците с него, споменават единствено лице, скрито в сенките на качулка.
— Някога нападал ли е Трифектата? — попита Зуса.