Странно.
При Гарик тя завари Мъртвешката маска. Самият първомайстор се бе разположил сред възглавничките си и пушеше с изключително доволен вид. Това обстоятелство я притесни. И какво правеше тук магьосникът? Дали не предстоеше поредно посегателство срещу живота му? Дванадесет крадци също стояха в стаята, до един въоръжени. Тревогата й припламна по-силно. Дали не бе настъпил моментът, в който Гарик щеше да опита да поеме абсолютен контрол над гилдията?
Ръцете й незабелязано докоснаха кинжалите. Ако се стигнеше до това, тя щеше да отнесе Гарик със себе си. По-добре Пепелявата гилдия да изчезнеше, отколкото да продължи да съществува в ръцете на този параноик.
— Знаеш как да накараш един джентълмен да те чака — подметна Гарик при влизането й.
— Убедена съм, че Мъртвешката маска ще ми прости.
Първомайсторът се засмя, незасегнат.
— Е, вече всички сме тук. Преди да продължим, Вел, би ли предала кинжалите си? Не бих искал някой да пострада.
Трудно й беше да скрие паниката си, но тя все пак успя да го стори. Трябваше ли да се подчини? Ако предадеше оръжията си, щеше да остане уязвима, но пък в противен случай постъпката й би изглеждала като заплаха. Тя погледна към Мъртвешката маска. Погледите им се докоснаха само за миг, но това бе достатъчно, за да забележи леката усмивка и намигването. Решавайки да се довери, Велиана връчи кинжалите си и скръсти ръце.
— Изглежда онова, което ще чуя, няма да ми хареса?
— Може би не аз съм този, който трябва да говори. — Той се обърна към Мъртвешката маска. — Би ли ми казал защо Велиана е още жива?
Околните крадци започнаха да мърморят. Как ли тълкуваха тези думи?
— Не разбирам. — Мъжът се направи на изненадан. — Има ли причина за противното?
— Не ме лъжи. Зная, че тя те е нападнала през нощта. Един от хората ми е наблюдавал. Кажи ми, защо не я уби? Все пак, тя се е опитала да стори именно това с теб.
— Сметнах, че това е поредното изпитание, целящо да прецени годността ми — ловко излъга Мъртвешката маска. — В края на битката ни самата тя каза нещо в този ред на мисли. Нима преценката ми не е била правилна? Нима Велиана ме е излъгала?
Очевидно Гарик не бе очаквал подобен отговор. Той се навъси и се намести сред възглавничките си.
— Да, глупако. Не е била правилна. Тя те е излъгала. Трябвало е да умреш, а още си жив.
Велиана мълчеше. Каква игра играеше Гарик? Тя го бе предупредила за последиците, които би породило подобно неоправдано посегателство срещу новоприет член на гилдията, а ето че той лично оповестяваше тези си размисли пред останалите крадци. И не просто това — дори изтъкваше провала на плановете.
— Каква е била причината тя да ме напада? — попита Мъртвешката маска.
— Не е ли очевидно? Тя се страхува от теб. Вижда, че с умения като твоите ти много лесно би могъл да заемеш мястото й. Не е ли така, Велиана?
Гарик се усмихна широко насреща й. Кървясалите му очи блестяха весело. Ето какво било. Той бе хвърлил срама от проваленото посегателство върху нея. Ако тя се опиташе да отрече, можеше единствено да се осланя на собствената си дума. Срещу думата на първомайстора.
Нямаше съмнение чие слово носеше по-голямата тежест. Наказанието за подобно обвинение се ограничаваше до две възможности: прогонване или смърт.
По ухилването на предводителя личеше, че вече е направил избора си.
— Това е бил замисълът ти още от самото начало — тихо каза тя, почти с шепот. Гарик се надигна и се приближи, а останалите крадци наблюдаваха напрегнато. Те бяха разбрали току-що отправеното обвинение. Знаеха и какви са възможните наказания.
— Просто се възползвах от изникнала възможност — каза първомайсторът. Той говореше още по-тихо, само за нейните уши. А Велиана погледна към Мъртвешката маска. Колко ли от обещанията му се бяха оказали лъжи? Може би всички. Тя бе изгубила в разговори времето, което трябваше да е посветила на убиването на маскирания негодник. Всички предишни посегателства срещу него бяха извършени тайно, скришом от останалите съгилдийници. Никой не можеше да ги докаже. Отново нейната дума срещу неговата.
— Както знаеш — Гарик театрално й обърна гръб и повиши глас, — нашите закони са категорични относно полагащите се наказания. Не бива да допускаме безредие сред редиците си, не и в подобно време, когато самото ни оцеляване се намира под въпрос. — Той рязко се извъртя към нея. — Ти ще послужиш за назидателен пример, Велиана, пример за пред цялата гилдия.