— Позволи ми да отправя лична молба, първомайсторе — неочаквано се обади Мъртвешката маска. Гарик го погледна с лека тревога, но все пак кимна. — Тъй като тя се опитваше да отнеме моя живот, нека на мен бъде възложено да изпълня наказанието й.
— Жалък негодник. — Тя стискаше пестници до болка. — Жалък, дребен плъх.
Велиана се престори, че се хвърля към Гарик, но насочи скока си към Мъртвешката маска. Беше невъоръжена, но Зуса я бе учила да убива и с голи ръце. Достатъчно беше да нанесе един удар на подходящото място, който да го задуши или да му строши врата — така поне щеше да умре доволна. Юмрукът й се стовари в устата му, за да попречи на изричането на заклинание. Другият й пестник се стовари в стомаха му и го накара да се превие. Крадците бяха започнали да крещят, но Велиана вече обвиваше ръце около врата на противника си. Достатъчно бе едно рязко движение…
Нещо тежко се стовари в тила й. Тялото й се отпусна. Мъртвешката маска се освободи и кресна на останалите да му я оставят.
— Тя е моя — оповести той. — Първомайсторе, да разбирам ли, че си избрал екзекуция като наказание за тази луда жена?
— Да — отвърна Гарик. Той изглеждаше развеселен от отчаянието й.
Безсилната й ярост се усилваше. Сграбчилите я крадци я пуснаха. Велиана едва съумя да се изправи. Болезнена цицина изникваше на тила й. Повръщаше й се. Мъртвешката маска се приближи към нея. Озлобеният й удар пропусна.
Магьосникът я сграбчи за врата и я блъсна към стената. Кинжал блесна от колана към ръката му и се притисна до гърлото й.
— Имаш ли ми доверие? — прошепна той в ухото й. Пръстите му усилиха натиска си. Погледите им се срещнаха. Нещо в кафявите ириси й вдъхна надежда, противно на всичките й инстинкти. Велиана кимна: движение, което той усети по-скоро с ръката си. — Тогава остани неподвижна.
Той измърмори още няколко думи, тихи прошепвания, останали скрити в усмивката. След това се отдръпна и прониза гърдите й с бърз удар. Кръвта бликна много преди болката. Черни петънца избухнаха пред очите й.
— Спи в мрак — изрече той, нечут сред ликуванията на останалите крадци. Несъмнено Гарик също празнуваше. Велиана не успя да го прокълне с последния си дъх. Цялото й тяло се вкочаняваше, отказваше да й се подчинява, да диша…
Тогава се спусна тъмнината. Не й оставаше друго, освен да изпълни съвета на Мъртвешката маска.
Орик изчака напредването на следобеда, преди да напусне дома. Той се отправи на юг по главната улица, загърбил просяците и уличните търговци. В нужното място войникът се отклони, за да поеме към гилдията на наемниците. Някога тя бе представлявала незначително предприятие, но продължаващите с години сенчести войни бяха напълнили ковчежетата й и драстично бяха увеличили влиянието й. Всеки, който искаше да стане наемник, трябваше да се обърне към тази гилдия. Това донасяше известни предимства, като например гарантирано заплащане или обезщетения за близките. Самият Орик смяташе, че това е просто начин за завишаване на цените, но пък какво ли разбираше той?
Гилдията все още бе запазила старото си седалище. То се намираше близо до централния булевард и на заможните не се налагаше да навлизат дълбоко сред заплашителни улички.
Орик влезе вътре, надявайки се да се натъкне на стар познат. Действително, веднага забеляза гъстата слята вежда.
— Орик? — изрече явилият се в отговор на звънчето над вратата. — Наистина ли си ти? Ела по-близо, очите ми вече не са… Радвам се да те видя, негоднико!
Посетителят се усмихна широко.
— Опасявах се, че си пукнал. Или че си бил заменен от човек, чиято памет не се простира само до един час.
Старецът се засмя. Той се казваше Бил Трет, почитана фигура от предишния наемнически период на Орик. Трет бе убивал до отмала, а после, останал прекалено слаб, за да върти меча, гилдията му бе връчила перо на мястото на оръжието и след кратко обучение го бе назначила за чиновник. Огромното знание за отделните поръчители, което бе натрупал през кариерата си, беше обусловило този избор.
— Виждаш ли каква бъркотия е? — попита Бил и посочи към рафтовете с документи. — Само аз зная кое къде се намира. Ще ме държат тук, докато умра, а може би и после, стига да открият начин.