— Животът тук е суров, господа. Стараем се да запазим семейството си. Може би там, откъдето идвате, нещата са различни, но тук стоят така — рече домакинята.
— Разбирам — рече Бен. — Просто ни плащат, за да задаваме тези въпроси. Бульонът беше много вкусен, госпожо. Стоплих се чак до пръстите на краката.
Матю започна да се отпуска, но малко. Тези мъже изглеждаха прекалено уверени. Личеше, че не носят оръжията си за украса. Колкото по-скоро се махнеха, толкова по-добре.
Когато се нахраниха, двамата се изправиха и преметнаха плащове.
— Конете ни сигурно нямат търпение да продължат — рече Герт. — Или поне да излязат на свеж въздух.
На прага той се обърна към завесата, зад която Евелин бе казала, че Тристан спи.
— Не от вчера се сражавам — каза той. — Виждал съм много отсечени крайници. Имате ли нещо против да погледна? Да се уверя, че раната е зашита чисто. Все пак е по-трудно да опазваш хората живи, отколкото да ги убиваш.
Евелин се поколеба. Щом тя реагираше по такъв начин, Матю не би могъл да продължи преструвката си.
— Щом желаете — каза фермерът и започна да си слага ръкавиците. — Аз ще се връщам навън. Наминах само от учтивост. Желая ви приятен път.
— Да дойда ли и аз? — попита Тревър.
— Не — остро каза баща му. По-остро от възнамеряваното. — Сега не ми трябваш. Остани при майка си.
Юношата разбра. Пръстите му леко докоснаха скрития нож. Матю мислено скриви лице. Надяваше се войниците да не са забелязали движението на сина му.
Той отвори вратата и пристъпи навън. След затварянето й се облегна на нея, затвори очи и се заслуша. Не можеше да се похвали с богато въображение, та му беше трудно да си представи случващото се вътре. Очевидно двамата търсеха момчето. Те щяха да пристъпят към завесата. Единият щеше да я отметне, за да погледне, а другият щеше да се задържи, за да види дали останалите няма да направят нещо глупаво.
Ръката му се обви около дръжката на вилата.
Матю ритна вратата. Целият му поглед се бе стеснил до тесен прозорец на съсредоточаване. Един от войниците сепнато се бе обърнал към него — онзи, представил се като Бен. Ръката му полетя към меча.
Фермерът насочи вилата към шията му. Бен не можа да изтегли меча си навреме, затова напълно инстинктивно приклекна и извърна глава. Това само влоши нещата. Когато два от зъбците се допряха до лицето му, Матю натисна с всеки от яките мускули на тялото си. Зъбите на вилата бяха тъпи, но тласкани от такава сила, те с лекота пробиха плътта и се врязаха в костта.
Бен изви главата си назад, опитвайки се да се освободи. Когато го стори, по пода рукна кръв. Той изрева. Може би бе изпсувал. Нямаше как да се разбере. Челюстта му висеше откачена, дясната буза бе разпрана. Погледът му напомняше на Матю за онзи побеснял койот, който веднъж бе заварил в плевнята си.
Най-сетне изтеглил меча, Бен се хвърли в атака, без да дочаква другаря си. Фермерът направи крачка назад, стъпи стабилно и блъсна вилата насреща му. Четирите върха блъснаха бронята. Сред писъците на останалите се разнесе стърженето на метал в метал. Вилата не можа да пробие, но ударът се оказа достатъчно силен, за да строши още кости.
С помощта на дръжката Матю повали набодения Бен на колене. Смътно дочу вика на съпругата си, но не разбра думите й, долови само тона на гласа й. Отвъд завесата дотича Герт, размахал меч. Фермерът изостави импровизираното оръжие и се хвърли към вратата. Сграбчи своя меч, докато се приземяваше на колене.
Герт вече се нахвърляше върху му, замахващ с две ръце. Остриетата се сблъскаха.
Паника изпълни Матю, когато той видя парче от меча му да се отчупва. Неговото оръжие бе по-слабо, изработено от по-евтин метал. Много скоро то щеше да се строши.
— Остави го на мира! — изпищя Евелин. Думите й най-сетне бяха придобили смисъл. Стиснал зъби, фермерът се опитваше да отблъсне натиска на Герт. Осмели се да погледне само за миг, за да види как Бен захвърля вилата на пода и се обръща към съпругата му. Той искаше да й помогне, но позицията не му позволяваше.
— Тревър! — извика той. Къде се беше дянало момчето? Защо не помагаше? Сега не беше време за страх. Матю изви меча си, за да отрази нов удар, но осъзна, че той е подлъгващ. В последния момент успя да изблъска встрани замаха, насочен към корема му. — Не бъди страхливец, момче, насечи ги като свине!
Евелин се впусна към камината, за да сграбчи нагорещения ръжен. Тя го стискаше неопитно. В ръката й той изглеждаше жалък в сравнение с бляскавия меч, който Бен стискаше в окървавената си ръка. Матю не получи възможност да наблюдава повече, защото Герт се отпусна на едно коляно, притискайки меча му във все по-неудобна позиция. Макар стопанинът на дома да се съпротивляваше, оръжието му бавно бе притиснато до земята. Лакътят на Герт премаза гърдите му.