— Трябваше да се досетя, че не си дошъл, за да бъбрим. Златото ни бе откраднато, когато го внасяхме в града. Но не по наша вина.
— Нима? Без ваша вина? Какво удобно оправдание да не ми платиш полагащата се половина.
Уилям седна, а по-големият брат последва примера му. Двамата мълчаливо се вгледаха един в друг. Артър знаеше, че брат му се опитва да прецени колко трябва да каже и каква реакция би могъл да очаква. Самият Артър се надяваше, че ще чуе цялата проклета истина.
— Случайно да си чувал за Стражителя?
Артър бе прекалено изненадан, за да скрие реакцията си.
— Да приема ли това за „да“? — продължи Уилям, повдигайки вежда.
— Чувал съм. Но първо разкажи ти. Може би тогава ще успея да обясня по-ясно.
Уилям направи знак на друга девойка, която му донесе изящна чаша с вино.
— Който и да е този негодник, очевидно е голям късметлия — поде първомайсторът. — Натъкнал се на нас, докато пренасяме сандъка през стената. Убил хората ми и заграбил златото. И знаеш ли какво направил, мизерникът? Пръснал го над пазара посред бял ден. Не за пръв път прави подобни изпълнения, но никога преди не бе успявал да докопа толкова много злато. Да ти призная, това е плашещо. Човек, който пръска пари по такъв начин, не може да бъде купен. Той се е заел да ни избие. Всички ни, не само Змиите. Ще ми се да знаех с какво сме го вбесили толкова.
— При други обстоятелства бих се усъмнил в способността на сам човек да избие толкова много от твоите — рече Артър, — само че получих възможността да видя със собствените си очи. Той уби шестима от хората ми и се подписа с кръвта им. Бе взел част от златото, но не цялото, слава на боговете. След още няколко дни останалото ще бъде готово за внасяне. Алиса смята, че цялото е било откраднато, което ще ни помогне да компенсираме изгубеното.
— Мога да разменя по-голямата част в кралски монети с помощта на търговците си. И като закупувам големи количества храна и вино от Лори Кинън. Струва ми се подобаващо да изпирам златото на Трифектата чрез самата нея. Но обработката на по-големи количества разбираемо отнема повече време. Кога ще бъдеш готов да вземеш своята част от размененото до този момент?
— За момента го дръж при себе си. Сега нещата са прекалено хаотични. Това е и една от причините за идването ми. Погребението на Натаниел е утре. Погрижи се хората ти да бъдат готови по здрач. Алиса е наела най-малко хиляда войници, може би много повече. Тя се кани да ги пусне да вилнеят из града.
Лицето на Уилям потъмня.
— Да не се е побъркала? С нищо не сме я предизвиквали. — Той спря и злобно изгледа брат си. — Освен ако не си хвърлил вината за смъртта му върху нас?
— Казах й, че Стражителя е свързан с местните гилдии, смятайки, че това няма да й позволи да задава толкова много въпроси. Не бях очаквал подобна реакция.
Уилям захвърли полупразната си чаша на пода.
— Не, разбира се — изсумтя той. — Както винаги, готов си да ни пожертваш при първа възможност, стига с това да улесниш собствения си живот. Какво ще правим сега? Сами не можем да се изправим срещу толкова много наемници.
— Тогава не се изправяйте сами. Уведомете останалите гилдии. Искам Алиса да остане унизена от постъпката си. Тя трябва да започне да се съмнява в себе си и решенията си, за да има по-голямо доверие на мен. Още не съм я спипал. След време и това ще стане, не се съмнявам, но за момента ми е нужна твоята помощ.
Червенината бавно се отцеждаше от врата на Уилям. Първомайсторът се отпусна обратно на стола си.
— Мисля, че ще мога да убедя останалите, макар че времето е много малко. Само една нощ, за да приготвим засада? Благодаря ти, че не ми каза по-рано. Обожавам да измислям планове от нищото.
В думите на Артър лъхна острота:
— Ти сам си избра този живот. Дойдох тук в мига, в който Алиса излезе.
Няколко мига двамата останаха втренчени един в друг. Накрая Уилям отстъпи.
— Така да бъде. Но какво ще правиш с този Стражител? Той вгорчава живота и на двама ни. Щом е напуснал града, очевидно е научил за схемата ни. Или поне отчасти. Достатъчно е една погрешна дума да достигне Алиса — и с теб е свършено.
— С нас.
Уилям само се подсмихна:
— Аз прекарвам живота си в сенките. Тя вече ме иска мъртъв и е на път да похарчи цяло състояние, за да си осигури смъртта ми утре вечер. Но ти живееш на открито. Можеш да се укриеш единствено при мен. Готов ли си да пълзиш сред канавките и да ядеш боклуци, за да отървеш кожата?