Евелин отпусна ръка върху гърдите му и притисна лице към врата му.
— Склонна съм да му повярвам. Това обяснява много неща — тихо каза тя. — Като например хората, които дойдоха да го търсят. Обикновено момче не би било преследвано така.
— Но защо им е на хората на Артър да го преследват? Целите северни земи знаят, че той я ухажва.
В настъпилата тишина узряваше неизречена мисъл. Говорилият последен Матю бе този, който я изрази.
— Ами ако хората, които убихме, в действителност са се опитали да го спасят?
Той отново замълча. Разчиташе, че съпругата му ще прояви по-ясно разбиране. Самият Матю можеше да изреди цената на всеки зеленчук в Дезрел, качествата на всеки тип почва и какво най-добре вирее в нея, но тези неща не бяха за него. Той обичаше да живее извън града. Тук, стига да плащаше на бирника, когато въпросният изникнеше, човек можеше да си живее спокойно, необезпокояван от своя владетел. И можеше да има пълно доверие на съседите. Майка му бе обичала да казва, че винаги чуждите ръце донасят лошия късмет.
— Да приемем за момент, че онзи Хаерн действително го е отвлякъл — рече Евелин. — Разбираемо е, че един ранен и останал без храна би подирил подслон. Но защо ще оставя момчето тук? Защо ще ни казва да го върнем при родителите му? Освен това той ни плати, след като можеше да вземе всичко със сила. Но не мога да разбера причината за постъпката на Артър. Тристан също не знае.
— Той каза, че името му е Натаниел.
Евелин го целуна по врата.
— Казах му как ще се обръщаме към него, докато е при нас. Няма смисъл да рискуваме да привлечем внимание.
Матю изсумтя в съгласие.
— Историята му е много неясна. Но си права в едно: онези двамата не бяха дошли за добро. Видях го в очите им.
— И какво ще правим?
Матю въздъхна. Искаше му се да може да отговори.
— Трябва да го върнем в дома му дори и ако това означава, че трябва да пътуваме чак до Велдарен — каза накрая той, заровил пръсти в меката й коса.
— Защо не го заведеш във Фелууд? Лорд Гандрем е близък приятел на семейство Гемкрофт.
— Артър също.
Той беше прав, разбира се. Евелин също го знаеше.
— Тогава ще отидем всички. Не искам да оставам сама тук. За децата също няма да бъде безопасно.
— Животните ни ще измрат.
— С парите, които ни даде Хаерн, бихме могли да си купим две такива ферми.
Матю поклати глава. Бе се замислил за усилията, които бе вложил в отглеждането на добитъка и прасетата.
— Това пак не е причина да захвърлим всичко, което сме отгледали. А има и друго. Макар и рядко, посещавал съм Велдарен и преди. Моето отпътуване няма да представлява новина. Но цялото семейство? Клюкарите ще предъвкват това седмици наред. Ако наоколо има още войници, които търсят, те веднага ще научат. Сам ще го заведа. Момчето е малко, така че ще яздим на един кон.
— Нямаме коне.
— Утре сутринта ще купя един от Утър.
Евелин се притисна към него. Познаваше този тон. Той вече бе взел решение. Само много сълзи от нейна страна можеха да го променят. Но тя се чувстваше прекалено уморена за подобно нещо. А и трябваше да реагират бързо, преди да са изникнали още войници.
— Тревър е достатъчно голям, за да се заеме с повечето неща — продължи Матю, желаещ да я увери. — А и зимата започва да отминава. Спокойно ще дочакаме пролетта с дървата, с които разполагаме в момента. За всеки случай ще ти оставя половината пари. Можеш да си позволиш сол или месо при нужда.
— Зная, че ще се справя — тросна се тя. — Но това не значи, че искам или че ще ми бъде приятно. Страх ме е, Матю. Ами ако още от тях пристигнат, докато те няма?
Фермерът я целуна по челото.
— Ти ще измислиш нещо. А аз ще се моля това да не се случи. Не зная какво друго да сторя, Евелин. Просто не зная.
На разсъмване той се отправи на изток през полята. Семейство Утър бе голямо и заможно, поне в сравнение с останалите околни земеделци. Те имаха няколко коня. Може би не горяха от желание да се разделят с някой от тях, но Матю знаеше, че златото, подрънкващо в джоба му, ще бъде достатъчно убедително.
Фермерът се завърна на гърба на кобила, за която бе надплатил значително — притискащата го ситуация не бе му позволила да се пазари. Поне за седлото бе платил същинската стойност.